![Виелица на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/4/vielica-na-senkite-bg-download.jpg)
Виелица на сенките [bg]
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #3
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Виелица на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
— Умри! Умри! Умри най-сетне, гадино! — джуджето обсипа главата на Х’сан’кор с градушка от удари.
Тежкото оръжие режеше плътта и чупеше костите. Флейтата се мяташе, хриптеше и… продължаваше да живее. Който и да беше създал това същество в зората на времето, го беше дарил с невероятна жизненост, всеки х’вар би се пръснал от завист. Гърдите на Х’сан’кор клокочеха, Алистан Маркауз беше решил да не се церемони повече и го беше направил на решето. От устата на чудовището долетяха хрипове и неразбираеми части от фрази. Според мен то беше решило да ни ощастливи с ново заклинание. Така мислех не само аз.
— Отрежете му най-сетне главата! — пронизително изкрещя Кли-кли.
— Гарет, къде ми е мотиката? — Халас притисна порязаната си вежда с лявата ръка, а с дясната се опита да ме отблъсне.
— Успокой се, те ще се справят сами!
— Да бе, ще се справят! Свалете му главата, глупаци!
— Делер, отдясно! — извика Мумр, развъртайки биргризена над главата си. — Змиорка, милорд! Отрежете му чуканчето, да не се мята! Започваме! И е-е-ех!
Биргризенът се стовари в шията на чудовището. После секирата. После отново двуръчника. Джуджето и човекът действаха като истински дървосекачи. Накрая, когато Делер за трети път стовари секирата си, Х’сан’кор замлъкна. Този път завинаги.
— Штихс фаста райк! — изруга на гномски Делер и изтри с ръкав потта от челото си. — Изпотих се! Халас, как си?
— Какво?! Жив. А твоят гръб?
— Куртката изгоря — намръщи се джуджето и метна секирата на рамо. — Добре, че Змиорката я угаси бързо.
Елите все така продължаваха да горят, но зеленият пламък вече се бе променил на обикновен, немагичен.
— Кажи ми, приятелю Халас, какво хвърли в огъня? — замислено попита Кли-кли, докато разглеждаше ямата, образувана в земята.
— По-силно говори!
— Какво хвърли в огъня?!
— Ако знаеш много — ще умреш бързо — отряза го гномът. — Рога с барут, ето какво! Заради тази страховита гадина сега ми остана зареден само един пистолет! Както и да е… Майната му и на барута, и на пистолетите! Важното е, че всички са живи. Като кажа на момчетата във Великана, че съм убил Х’сан’кор, няма да ми повярват!
— Ти ли си го убил? Ако ние с Фенерджията не му бяхме отрязали главата, тогава щеше да види изгорялата ти брада! — Делер не възнамеряваше да стои далеч от подобен подвиг.
— Да не забравихте за първото чудовище, милорд? — обърнах се аз към Алистан Маркауз. — То е някъде там, напред, и е точно същото като това тук, но за разлика от него, е съвсем живо!
— Мисля, че за тази Флейта не трябва да се притесняваме, Гарет — тихо промълви Еграсса. — Ако Х’сан’кор беше жив, отдавна щеше да се е върнал, особено след като вдигнахме толкова много шум тук.
— Да не искаш да кажеш, че човекът го е убил? — Халас не можеше да повярва.
— Очевидно, да.
— Значи той е по-опасен и от Флейта — заключи Змиорката. — Какво става с лейди Миралисса?
Въпросът на гаракеца увисна във въздуха, всички погледнаха към елфа, който през цялото време стоеше до елфийката.
— Сега вече нищо — отвърна тъмният и прибра с’каша зад гърба си.
Глава 3
При портите
Един час ни беше достатъчен, за да подготвим погребалната клада. Имаше много дървета наоколо и секирата на Делер не спря и за миг. А и останалите не изоставаха от джуджето. Сега купчината дърва, върху която положихме Миралисса, не отстъпваше по размери на погребалната клада, която направихме, когато умря Ел. До елфийката лежаха нейните с"каш и лък. Еграсса остави за себе си само колчана й.
Когато Еграсса ни заведе при Миралисса, никой не повярва, че елфийката е умряла. Изглеждаше, че тя просто спи или си почива със затворени очи. Нямаше рани, бронята от синкавата стомана беше цяла. И само когато я вдигнахме, за да я поставим на кладата, от дясното й ухо изтече една-единствена капка кръв.
Тя бе убита от собственото си шаманство. В момента, когато под напора на Х"сан"кор магическата стена избухна и се разпадна, животът на елфийката също избухна и се разпадна. Принцесата от дома на Черната луна изцяло се беше вложила в магията и силата на отката не й остави никакви шансове за оцеляване.
Когато вълшебният пламък на кладата се превърна в див ревящ дракон, заплашващ да изгори луната и звездите, а Миралисса завинаги се скри в червените езици на пламъците, Еграсса запя песента „Прошка“. Огънят яростно ревеше, приемайки душата на Миралисса и провеждайки я в светлината, но гласът на елфа заглуши този рев. Отблясъците на огъня танцуваха по лицата на воините, мълчаливо наблюдаващи беснеещите пламъци. Халас и Делер сега изглеждаха като братя — и двамата мрачни и мълчаливи. Алистан Маркауз здраво беше стиснал зъби. Змиорката, както винаги, стоеше безстрастен — на лицето му нямаше и сянка от емоция, само в очите му се прокрадваше умора. Фенерджията се беше облегнал на биргризена и с присвити очи гледаше в огъня. Еграсса с настървение продължаваше да пее. Кли-кли ридаеше със сълзи и ги размазваше по бузите си. А аз… Какво аз? Предполагам… че бях опустошен… и… много уморен. Сега не исках да правя ни-що.