![Пурпурно небе [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/3/8/purpurno-nebe-bg-download.jpg)
Пурпурно небе [bg]
- Автор: Розенберг Джоэл
- Серия: Пазители на скритите проходи #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пурпурно небе [bg]». Краткое содержание книги:
Върколак дебне в оживен град в Средния Запад. В непозната вселена на другия край на космически портал, древните богове се подготвят да се противопоставят на идването на Вречения войн.
Всички се стремят да се сдобият със седемте магически скъпоценни камъка.
Седем ключа към властта.
Седем повика за война.
— Кажи, Иън? — В гласа на Док прозвуча типичното за професионалиста спокойствие, от което на Иън му идваше както да въздъхне от облекчение, така и да изкрещи от раздразнение.
— Приготвили сме ти пациент. Многобройни рани, но на най-лошата почти успях да спра кръвотечението. В безсъзнание е… струва ми се, че е от загубата на кръв.
Торсен хлопна вратата на багажника и се настани на седалката до шофьора. Иън му подаде телефона — не можеше и да шофира, и да говори само с една ръка — и веднага натисна газта, доколкото позволяваше теренът.
— Не, спри колата! — кресна Торсен; очите му бяха разширени, а гласът му отекна в ушите на Иън. — Веднага, Иън Среброкаменни.
Иън никога преди не беше чувал тази заповедническа нота в гласа на Торсен, затова натисна спирачката, без да мисли, и колата поднесе, но спря.
Торсен вдигна ръка, за да покаже, че иска тишина.
— Да, Ториан е — каза в слушалката той. След това продължи с обясненията: — Да, клиниката, да. Доведи и Хоузи с теб. Кажи му: „Илст нихт брехенст вестри“. Това да му го кажеш точно. „Илст нихт брехенст вестри“.
„Той не е човек, вестри е.“
Торсен слезе и хлопна вратата с такава сила, че нещо в жабката издрънча.
— Ти карай към клиниката! — кресна той. — Аз оставам тук да довърша смяната, докато пристигне следващата.
Телефонът се плъзна на пода и издрънча, когато Иън отново натисна газта с всички сили.
Можеш да разчиташ на Ториан Торсен, че ще мисли трезво и много разумно, когато всичко около него се разпада. Той бе прав, разбира се — това съвсем спокойно можеше да се окаже някаква уловка, която да ги подведе, за да им отвлече вниманието.
Не че Иън вярваше в подобна възможност. Всъщност нямаше никакво значение в какво вярва той; не бе задължително светът да се съобразява с него, а и не беше особено важно какво мисли той или в какво вярва.
Чу, че Карин крещи нещо в телефона, но не успя да долови думите й над бумтенето на мотора, както и не можеше да пусне волана, за да говори по телефона.
Налагаше се тя да почака.
Глава 3
Валин
Марта Шърв тъкмо бе приключила с визитациите за сутринта и се канеше да свърши нещо по-важно, когато пейджърът й зазвъня.
Задължителните сутрешни визитации не й бяха отнели особено много време, тъй като само едно от общо четирите легла в клиниката бе заето, при това от стария Орфи Хансен, който кротко похъркваше, докато си отспиваше, за да може организмът му да преодолее трите бири, които бе погълнал в повече предишната вечер във „Взрив-о-вкусно“, а тук бе единственото място в града, където Уле Хонистед бе сигурен, че Орфи няма да се задуши, ако повърне от препиване.
Не че имаше нещо специално: цялата работа бе в това да се увериш, че той е сложен да спи по корем с глава, близо до ръба на леглото, но освен това Марта го бе включила към новия монитор — доста се зачуди кои точно електроди да прикачи към косматия му гръб, без да се налага да бръсне отделни участъци — нагласи апарата да отчита сърдечния ритъм и всички смущения в дишането, а алармата да се включи при евентуален проблем. Боб бе похарчил неразумно много пари за тази високотехнологична играчка, а пък таксата за поддръжката й бе направо смехотворно висока — нали Марта бе тази, която пишеше чековете и плащаше сметките, по-точно тя бе снабдена с нов компютър и пускаше всичко през него, за да е сигурна, че нещата са изрядно свършени и наред, докато сложната машинка все още бе в гаранция.
Наистина трябваше да се заеме с документацията в офиса — Док винаги закъсняваше с досадните административни формалности и бе наистина чудесно, че и двете с Дона можеха да го подписват, дори по-добре от него самия — но напоследък тя все не можеше да спи добре, по всяка вероятност заради промяната в смените, и сериозно се замисляше дали да не си полегне и да подремне малко, когато пейджърът зазвъня, звук, който много бързо се бе научила да ненавижда.
Изключи звъненето и хукна надолу по коридора, изтегли кърпа, за да си избърше ръцете, но без да се бави излишно. Нахлузи чифт хирургически ръкавици, които извади от джоба на бялата престилка, но дори и това не я забави особено много.
Въпреки че не можеше да тича, както преди трийсет години, тя все пак хукна и това бе най-важното. Ако внимаваш и подбираш правилната храна, добри упражнения за физическо натоварване, ако си имал здрави родители, можеш да се движиш достатъчно бързо, когато се наложи. А ако все пак те понаболява тук-там или посягаш към шишенцата с демерол и вистарил, а след това не намираш сили да се откажеш, постъпваш също като Марта и вземаш достатъчно напросин, за да притъпи болките и бодежите, иначе се налага да се научиш да живееш с тях.