Тетрарх [bg]

Шест

— Добре ли си? — напрегнато извика Тиан. Вторият лиринкс се хвърли към тях и тя го посрещна със замах, отстъпила под скалния нос. Създанието се отдръпна — не се страхуваше от нея, но стоеше нащрек заради Малиен.

Възрастната жена дишаше тежко.

— Повече от двеста години не бях използвала Изкуството за самозащита. Дай ми минутка.

Свела глава, Малиен бавно си пое дъх.

— След онзи случай се зарекох, че ще се отдам на мира. Ти унищожи заричането ми в рамките на ден.

— Съжалявам, не… — поде занаятчията.

— Мълчи. Не те обвинявам.

Матахът надникна изпод скалата. Първият лиринкс все още лежеше по гръб и слабо подритваше. Вторият се бе отдръпнал на около три крачки от тях и ги наблюдаваше с разперени криле. Масивно създание, многократно по-тежко от Тиан. Туловището му бе изцяло изградено от кости и мускули. Бронираните люспи бяха в състояние да отразят удар на метално острие. Огромната паст зееше, разкрила стотици сивкави зъби. Най-страховити бяха очите, в които сияеше интелект. По кожата му се разливаха вълни на синьо, зелено и червено. Лиринксите използваха това си умение за общуване, за сплашване на враговете си или просто за удоволствие.

— Дори и три лиринкси не биха ме притеснили, когато се намирах в разцвета на силите си — промърмори Малиен. — Но това беше отдавна. Освен това в тази позиция сме уязвими. Ако наоколо има и други, няма да сме в състояние да удържим. Трябва да влезем обратно в града.

— Те просто ще ни последват — каза Тиан.

— Тиртракс разполага със защита. Оглеждай се за третия лиринкс.

Занаятчията внимателно се приближи до ръба и се загледа в небето. Веднага видя летящото създание — то се бе понесло към балона, сведен до точица в западния небосвод.

— Виждаш ли го? — попита матахът.

Очертанията на лиринкса и балона се сляха. Въздухоплавът бързо се понесе надолу и изчезна отвъд хоризонта. А лиринксът пое обратно.

Тиан се почувства отвратително. Колкото и да мразеше Ниш, не искаше той да умира по такъв начин. Нито Юлия, която изглеждаше безобидна и се бе отнасяла добре с нея.

— Разкъса балона. Сега се връща.

— Полетът ги изтощава. Сега е най-подходящият момент. Дай ми жезъла.

Тиан й подаде металната пръчка. Малиен раздвижи пръсти около него, а младата жена почувства косъмчетата върху ръцете си да настръхват. Матахът пристъпи напред и насочи единия край на необичайното оръжие към лиринкса. Около метала започна да се образува сребриста сфера, нарастваща като раздухвано стъкло. Когато сферата придоби размерите на малък пъпеш, Малиен я тласна към лиринкса.

Създанието веднага долепи ръце в отговор. Мистичният снаряд започна да се разпада на сияещи късчета, макар и запазил формата си. Малиен вложи още по-голямо усилие. Вратните й жили се издуха. Тласкана от нашепванията на матаха, застиналата сфера поднови полета си и избухна върху целта си.