Тетрарх [bg]

В един момент от последвалото спускане механикът осъзна, че Юлия вече не го следва. Той се обърна и извика името й, но тя не отговори.

Ниш свали раницата си и потри ръка. Дланта все още го наболяваше, в средата й бе останал белезникав звездовиден белег.

— Юлия! — ревна той, този път по-силно. В следващия момент се досети, че с това само би влошил нещата. Ако тя се намираше наблизо, крясъкът би я накарал да се вглъби в себе си и да мълчи с часове.

Поемайки обратно, Ниш я откри петдесет крачки нагоре по склона, свита край една канара. Тя не реагира при приближаването му.

— Какво има? — Той приклекна до нея. Юлия не отговори. Крил-Ниш трябваше да й подаде ръката си за подушване, преди спътничката му да се изправи.

— Уморена съм — прошепна тя. — Краката ме болят.

Юлия бе захвърлила ботушите и чорапите си и бе заровила крака в една пряспа. Пръстите на краката й, почти детски на вид, бяха зачервени. Върху едната пета се бе образувал голям мехур. Ниш раздразнено цъкна с език.

— Съжалявам, Ниш — отчаяно изхлипа перцепторът. — Опитах.

Юлия никога не лъжеше и не преувеличаваше. Изострената й чувствителност бе превърнала ходенето с тези ботуши в чиста агония. Отпадаше вероятността да ги обуе отново. Невъзможно беше и да продължи боса — беше прекалено студено.

— Качи се на раменете ми, Юлия. Ще те нося.

Вероятно и това не би й било приятно, но нямаше друг избор.

Но тя прие с охота, а когато зае позиция, се усмихна.

— Надушвам те, Ниш. — Девойката леко отмести маската си, за да погледне към яката на ризата му.

— Радвам се, че ти е удобно — промърмори механикът. Юлия бе не по-тежка от десетгодишно момиче, ала сред подобна обстановка и такава тежест се превръщаше в затруднение.

По времето, когато достигнаха балона, чиято кошница бе заклещена между две канари, Ниш беше плувнал в пот, а усмивката на Юлия бе по-широка от всякога. Той я положи да легне и сам се настани до нея под лъчите на слабото слънце.

— Обичам те, Ниш.

Ако механикът не лежеше, определено би подскочил сепнато. Сега се задоволи единствено със зяпване. Юлия никога не бе казвала нещо подобно преди. Какво очакваше тя от него? Ниш не можеше да отвърне със същото. Той я харесваше, грижеше се за нея, а много нощи бе лежал буден, пламнал от желание да притежава нежните й извивки, но никога не би казал, че я обича — освен като начин да изпълни въпросното желание.