Тетрарх [bg]

Тиан и Малиен стояха нащрек през целия остатък от изкачването, но повече нападения не последваха. Занаятчията обаче два пъти зърна Лиет да ги следи от разстояние. Когато двете влязоха в Тиртракс, плътоформителката отлетя на изток.

— Какво ще правим сега? — попита Тиан. Двете останаха на прага, за да си починат.

Малиен разгърна дажба.

— Ще се подкрепим с малко флиувиор.

Младата жена също си взе парче от храната, напомняща зеленикаво и ронещо се сирене, което буквално се топеше в устата. Комбинацията от вкусовете му бе по-трудна за описване — остър, ароматен и млечист. Тя се задържа в устата й дълго след поглъщането, но я накара да се почувства по-добре.

— Какво е това, Малиен?

— Тоник против изтощаване. Подхранва и ума, и тялото.

Матахът си взе ново парче. Тиан стори същото.

— Това ниво на града не може да бъде отбранявано — продължи Малиен. — Което е жалко, защото тук има неща, които бих предпочела да не бъдат съзирани от лиринкски очи, не на последно място и повредените конструкти. Поне мога да запечатам горните и долните входове. Там се съхраняват още по-големи ценности. Чудя се какво ли е довело лиринксите тук? — Тя погледна въпросително към събеседничката си.

— Предполагам, че е амплиметът. Те умеят да проследяват подобни излъчвания.

— Откъде знаеш? — остро запита старицата.

— Във фабриката, когато бях занаятчия… — Спомените от някогашния живот нахлуха с непоносима сила и под напора на носталгията Тиан остана безмълвна за миг. — Враговете ни бяха започнали да откриват безпогрешно разположението на конструктите, което бе мистерия за нас. Открих, че лиринксите се ориентират по аурата, излъчвана от работещ кристал.

— Как? За пръв път чувам подобно нещо.

— Не съм сигурна за метода. Използваха нещо, напомнящо на голяма гъба. Нямам представа дали са го сглобявали, отгледали или…

— Плътоформирали — допълни Малиен с нетипично за нея потръпване. — Продължи.

— Открих и начин да прикривам излъчването.

— Какъв?

— Обгръщах хедроните в злато, запечатвах ги и ги покривах със смола. Това елиминираше издайническото излъчване, без по никакъв начин да се отразява на функционалността им. Освен това елиминираше и възможността за саботаж. — Тя сведе поглед. — Липсва ми работата.

— Ти си забележителна млада жена — каза Малиен. — Иска ми се…

Тя не довърши мисълта си и Тиан я погледна въпросително.

— Няма значение — додаде старицата.

Двете започнаха да обхождат нивата, където Малиен задейства стражи — сплескани черни конуси — край входовете им. Пътьом минаха край повредените конструкти, които отново привлякоха вниманието на Тиан със забележителната си изработка. Дали и те черпеха енергия от същото поле, захранващо кланкерите, или разчитаха на съвсем различен източник? Много й се искаше да огледа по-подробно някой от тях. Не бе излъгала, когато бе казала, че работата й липсва.