Проклятието на инките [bg]

- Мястото не ми се вижда особено подходящо за спиране - обяви Чад.

- Las rocas estan bloqueando camino!-обади се мъжки глас.

- По релсите има нападали скали - преведе Пабло и ги погледна разтревожено.

Хелена знаеше достатъчно езика, за да разбере.

Дискусията на испански продължи, след което ня­кой извика:

- Todos los hombres deben ayudar a moverlas!

- Викат персонала да излезе навън - преведе Па­бло. - Ще разчистват камъните.

Главоболието на Хелена се засилваше все повече, докато влакът продължаваше да не помръдва. Тя зна­еше, че аспиринът ще подейства след време, и реши да стане и да се разходи. Избърса отново прозореца и погледна съборетината в далечината - беше цялата обрасла в бурени, вратата бе паднала от пантите си, няколко дъски на покрива липсваха.

- Скоро ще продължим - добави Пабло. - Подоб­ни инциденти са се случвали и преди.

Хелена стана и оправи жилетката си.

- Ще изляза да поогледам - обяви тя, мъчейки се да звучи по-добре, отколкото се чувстваше.

- Не бива да излизаш - отвърна Чад. - Може да има нови срутвания, особено при дъжд като този.

- Трябва да изчакате тук - обади се Пабло. - Мно­го по-безопасно е.

- Излизам - каза Хелена. Имаше чувството, че всеки момент ще повърне. - Достатъчно дълго седях завряна тук.

Чад и Пабло се спогледаха.

- Наистина не мисля, че идеята е добра... - започ­на Чад.

- Определено не е - съгласи се Пабло.

- Чад - сурово рече Хелена. - Излизам. Това гла­воболие ме подлудява и имам нужда от глътка чист въздух.

Чад кимна.

- Ще станете вир вода - каза Пабло. - Същински потоп се излива от небето. За секунди ще подгизнете до кости.

Хелена посочи към задната част на вагона и тръгна.

- Имам нужда от чист въздух.

- Ще взема чадър - каза Чад.

Началник-влакът любезно се опита да попречи на Хелена да излезе, но тя нареди на Чад да отвори задната врата и двете излязоха на свързващата платформа между вагоните. Беше неприятно топло в сравнение с прохладата вътре и въздухът беше леп­кав от високата влажност. Шумът на дъжда бе оглу­шителен. Хелена отвори мижавия чадър, който наме­ри във влака, слезе по стълбата и стъпи на шистите, образуващи насипа на линията. Дъждът пердашеше толкова силно по чадъра, че едва не го изтръгваше от ръката ѝ, и тя усети как панталоните ѝ бързо подгизват от коленете надолу.

Напред смътно различи силуетите на десетина души, които работеха здравата, за да махнат камъ­ните, нападали върху релсите. Зад тях не можеше да се види нищо през сивата дъждовна завеса, но­сеща се от долината нагоре към влака. Чад скочи на плочите до Хелена, навлякла червено найлоново пончо и с ловджийски очила, тип маска, с яркооранжеви стъкла.