Проклятието на инките [bg]

По челото на Гонсалес изби пот.

- Винаги съм подкрепял Църквата, епископе. Както неведнъж съм казвал на прелатите ви, аз съм тук, за да ви казвам какъв е законът, а не да ви го налагам.

- И въпреки това не сте съгласен с действията ми?

Гонсалес помълча, преди да отговори. Десетки мисли минаваха едновременно през главата му.

- Не искам да показвам неуважение, но смятам, че тялото на Корсел Сантияна най-сетне трябва да бъде свалено, за да се сложи край на омразата и нещата да започнат да се уталожват. Майката на Корсел е в тълпата. За бога, трябва да спрете това безумие.

- Смятате, че трябва да покажа състрадание ли?

- Да, епископе.

- Състраданието е за слабите. Живеем в мрачни времена и подобни дребни доводи нямат тежест, ко­гато врагът е самият Дявол. Знайте, че ще направя каквото е нужно, за да защитя тази света църква. И ако обичате децата си и искате да видите как растат здрави, от този момент нататък ще подкрепяте без­прекословно действията ми.

Капитан Гонсалес го погледна в очите. И тогава видя слабия червеникав пламък в студените, тъмни зеници на епископ Франсиско. Гледката беше така потресаваща, че Гонсалес си помисли, че му се е привидяло.

- Тялото на Корсел Сантияна ще остане прикова­но за стените на тази църква осем дни - нареди епис­коп Франсиско, сочейки с костеливия си пръст към капитан Гонсалес. - На осмия ден ще бъде свален и пречистеното му тяло ще бъде погребано в църковното гробище. Това е волята Божия и ще се по­грижите всяко Негово желание да бъде изпълнено. Стражата отвън да се удвои и войниците ви да носят заредени пушки. Всеки, който се опита да доближи до църквата, да бъде арестуван. Ако нещата излязат от контрол, имате позволението ми да използвате та­кава сила, каквато сметнете за необходимо.