![Проклятието на инките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/5/8/proklyatieto-na-inkite-bg-download.jpg)
Проклятието на инките [bg]
- Автор: Райд Кристофер
- Серия: Надзирателят #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546556738
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Проклятието на инките [bg]». Краткое содержание книги:
Огънят се разгоря хубаво и Хайръм най-сетне спря да се оплаква и се облегна на седлото си с димяща цигара в едната ръка и бутилка „Тенеси“ в другата. За нула време се съблече, оставайки само по парцаливо бельо, и провеси мокрите си дрехи на гредите, без да го е грижа за пушека.
- До кой връх се намира Вилканампа? - попита Хайръм.
- Наричат го Мачу Пикчу на кечуа, което означава Старият връх - отвърна Уилсън.
Хайръм се загледа в пламъците.
- Старият връх... харесва ми. - Той отпи глътка уиски. - Жалко, че вече си има име. Така се става истински прочут, когато кръстят връх на името ти. Президентът Макинли ще живее вечно, след като най-високият връх в Щатите е наречен на него. В Аляска е, нали знаеш? А той дори не е стъпвал там!
Подаде бутилката на Уилсън, но той отказа с махване на ръка.
- Ще ти помогне да се стоплиш - каза Хайръм и отново подаде бутилката. - Хайде, пийни!
Уилсън отпи бърза глътка и му върна бутилката. Топлината на уискито се плъзна по гърлото му - приятно усещане, след като бе мокър и премръзнал толкова дълго.
- Прав беше за магарето - призна Уилсън. - Вбесяващо малко копеле.
Хайръм се ухили.
- Страхотно удоволствие е да гледам сблъсъка на неговата воля с твоята.
- Утре можеш ти да го яздиш.
- Не, благодаря - отвърна Хайръм. - Искаше магарета, дадох ти магарета. Аз решавам кое да яздя. Стига за това, кажи ми отново колко прочут ще стана.
- Колкото Томас Джеферсън - отвърна Уилсън.
Хайръм се усмихна.
- Томас Джеферсън... Дори не ми пука дали лъжеш - каза той и се облегна назад. - Просто ми харесва мисълта да съм прочут. Мисля, че определено би ми отивало.
- Ще бъдеш известен като откривател на изгубения град на инките - продължи Уилсън. - Нещо нечувано и невиждано досега.
Хайръм сбърчи чело.
- Просто от любопитство, щом това откриване на Вилкапампа е толкова важно и с него вървят толкова възхвали и почести, защо ти самият не го оповестиш на света?Тиби могъл да се увенчаеш със славата.
- Това не е моята съдба, а твоята - отвърна Уилсън.
- Ти пък какво знаеш за съдбата ми?
- Знам повече, отколкото си мислиш - рече Уилсън.
- Какво трябва да означава това?
- Ще го кажа по този начин... във вселената има една по-висша тъкан. И ти си част от откриването на Вилкапампа, независимо дали ти харесва или не.
- Откъде можеш да знаеш каква е съдбата ми? Какво изобщо означава това? Част от какво? За каква „тъкан“ говориш? - Хайръм направи кавички с пръсти, за да наблегне на думата „тъкан“. - Откъде изобщо знаеш къде се намира Вилкапампа? Откъде знаеш, че жена ми е бременна? Много странен човек си, Уилсън Даулинг.
- Достатъчно е да знаеш, че аз също имам своята роля в откриването на Вилкапампа. Ще те заведа там... а ти ще свършиш останалото. Повече не мога да ти кажа. - Уилсън посочи Хайръм с пръст. - И никога не бива да споменаваш името или ролята ми.
Хайръм наклони глава настрани.
- Не мога да реша дали говориш дивотии или не. Наистина не мога. В много отношения звучиш толкова достоверно. Обикновено детекторът ми за глупости е доста ефективен. - Хайръм въздъхна. - Предполагам, че времето ще покаже.
В нощта избоботи гръм, силният дъжд не преставаше да барабани по обшивката на покрива.
Хайръм се огледа.
- Да открием тази барака си беше късмет, признавам го. - Нямаше как да разбере, че Уилсън знаеше за съществуването на бараката още преди да тръгнат от Куско. Бележките към мисията я описваха като мястото, на което да прекарат нощта.
Огънят силно изпука и един жив въглен излетя, като пропусна Уилсън на милиметри и се удари в стената. Уилсън го вдигна с вилицата си и го хвърли обратно в буйния огън. Обърна седлото, за да изсуши другата му страна, и отново седна. През цялото време усещаше погледа на Хайръм върху себе си.
- Атлет ли си? - попита Хайръм.
- Не, не съм - отвърна Уилсън.
- Целият си само мускули. - Хайръм издиша дълга струя дим и хвърли цигарата си в огъня. - Моето телосложение е много по-добре пригодено за дългосрочни пътешествия из пустошта на Южна Америка. Веднъж не ядох цяла седмица... бас държа, че ти не би успял.