Двойна звезда [Double Star]

Оставих я да поседи малко и тихо казах:

— Да, госпожице Расъл, актьор съм. За вас това достатъчна причина ли е да ме обиждате?

Тя просто придоби упорито изражение.

— Като актьор аз се намирам тук, за да изпълня една актьорска задача. Знаете защо. Знаете също и че ме подведоха да я приема — това не е работа, която бих приел с отворени очи, дори и в най-лудите си мигове. На мен ми е значително по-неприятно да я върша, отколкото на вас — защото въпреки бодряшките уверения на капитан Броудбент изобщо не съм убеден, че ще изляза от тази роля със здрава кожа — а аз ужасно си обичам кожата, тъй като ми е единствена. Вярвам също, че зная защо ви е толкова трудно да ме приемете. Само че за вас това причина ли е да направите моята работа по-трудна, отколкото трябва да бъде?

Тя измърмори нещо. Аз остро казах:

— Говори!

— Не е честно. Не е прилично!

Въздъхнах.

— Правилно. Нещо повече, това е невъзможно — ако нямам всеотдайната подкрепа на останалите членове на екипа. Така че хайде да извикаме капитан Броудбент тук и да му кажем. Да се откажем.

Тя рязко вдигна лице и рече:

— О, не! Не можем да го направим.

— Защо да не можем? Далеч по-добре ще е да се откажем сега, а не да продължим и да претърпим пълен провал. Аз не мога да играя при тези обстоятелства. Трябва да си го признаем.

— Но… но… ние сме длъжни да го направим. Необходимо е.

— Защо да е необходимо, госпожице Расъл? По политически причини? Нямам никакъв интерес към политиката — а и за вас се съмнявам, че изпитвате истински дълбок интерес. Тогава защо да сме длъжни да го правим?

— защото… защото той… — тя спря, неспособна да продължи и се задави от ридания.

Станах, приближих и сложих ръка на рамото й.

— Знам. Защото ако не го сторим, нещо, което той е градил години наред, ще се разпадне на прах. Защото той не може да го направи сам и неговите приятели се опитват да го прикрият и да го свършат вместо него. Защото неговите приятели са му верни. Защото ти си му вярна. И въпреки това те боли да гледаш някой друг на мястото, което му се полага по право. В добавка не си на себе си от мъка и тревога за него. Нали?

— Да — почти не можах да я чуя.

Хванах брадичката й и вдигнах лицето й нагоре.

— Зная защо ти е толкова трудно да гледаш мен вместо него. Ти го обичаш. Само че аз правя за него най-доброто, на което съм способен. Дявол го взел, момиче! Трябва ли да ми направиш работата десет пъти по-тежка, като се отнасяш с мен като с боклук?

Тя изглеждаше шокирана. За миг си помислих, че ще ме зашлеви. Сетне каза на пресекулки:

— Съжалявам. Много се извинявам. Повече няма да го правя.

Пуснах брадичката й и живо казах:

— Тогава хайде пак на работа.