Клуб „Кемъл“ [The Camel Club - bg]

— Не! — твърдо отсече Стоун. — Искам да останете по местата си и да запазите тишина. Рубън, спри да гребеш.

Гигантът го погледна озадачено, но се подчини. Греблата увиснаха над водата.

— Ще извадим дяволски късмет, ако не ни нацелят в тая мъгла! — промърмори той.

Вече всички чуваха боботенето на мощния мотор. После от мъглата изплуваха сигналните светлини на патрулния катер, който мина на някакви си десетина метра от тях. Полицаят на носа не би могъл да чуе извънбордовия двигател на убийците, защото катерът издаваше далеч по-силен шум. Още по-малко пък да види гребната лодка, която напълно се сливаше с мрака. Затаили дъх, членовете на клуба „Кемъл“ гледаха как катерът бавно изчезва надолу по течението. Изчакаха още минута-две, след което Стоун вдигна глава.

— Хайде, Рубън, закарай ни на брега.

— Защо не пожела да се обърнем към полицията? — изправи се от дъното на лодката Кейлъб.

Стоун отговори едва когато от мрака изплува назъбената крайбрежна ивица.

— Защото сме на борда на лодка, която не е наша, и се връщаме от забранено пътуване. На остров Рузвелт беше убит човек и тялото му остана там. Ако съобщим на полицията, че сме станали свидетели на убийство, означава да признаем, че сме били там. А след това би трябвало до докажем твърдението си, че двама мъже са се опитали да ни убият.

— Но нали те раниха теб и Рубън? — надигна се от мястото си и Милтън.

— Става въпрос за драскотини, за които няма доказателства, че са били причинени от куршуми. От всичко това следва и най-вероятното заключение на полицията — на острова има труп, който е закаран там с лодка. А единствената лодка наоколо е нашата, тъй като онази с убийците вече е далеч. Ние не сме сред хората, които могат да спечелят доверието на полицията. Какво според теб ще бъде тяхното заключение, след като чуят историята ни?