Клуб „Кемъл“ [The Camel Club - bg]

— По мое мнение тези факти свидетелстват за приближаването на отдавна очаквания апокалипсис от световен мащаб — заключи той.

Останалите членове на клуба „Кемъл“ бяха съкрушени, както обикновено ставаше след филипиките на Милтън.

— Не мислиш ли, че информацията за контакти между Северна Корея и Великобритания е малко преувеличена, Милтън? — попита Рубън. — Според мен шибаните корейци са напълно лишени от чувство за хумор, а каквото и да кажеш за британците, те са доста духовити хора.

Стоун се обърна към Кейлъб.

— Нещо интересно в твоята област?

— Бяхме доста притеснени от факта, че не успяваме да открием холандската Библия — рече след кратко замисляне Кейлъб.

Останалите го погледнаха недоумяващо.

— Холандската Библия, за бога! — възкликна той. — Онази, която е илюстрирана от Де Хоог — най-известния холандски илюстратор от края на седемнайсети и началото на осемнайсти век! Но вече всичко е наред. Библията си е на мястото и е била там през цялото време. Става въпрос за чиновническа грешка.

— Слава богу! — иронично подметна Рубън. — Как щяхме да живеем без любимия Де Хоог!

— Нещо друго интересно, освен похожденията на прелюбодееца? — попита Стоун.

— Твърде дълго съм извън играта, Оливър — сви рамене Рубън. — Хората са ме забравили.

— В такъв случай да преминем към нещо по-конкретно — загадъчно се усмихна Стоун.

Останалите любопитно го погледнаха.

Той въздъхна леко. Толкова много рождени дни се бяха изнизали неотпразнувани, че почти беше забравил възрастта си. Шейсет и една, пресметна той. Вече съм на цели шейсет и една години! Беше създал клуба „Кемъл“ отдавна, с ясна и категорична цел — да следи поведението на хората във властта и да привлича вниманието на обществеността към всяка злоупотреба с нея, нещо, което се случваше непрекъснато. Личното му участие в реализацията на тази цел беше постоянното присъствие пред сградата на Пенсилвания Авеню 1600, където осъществяваше наблюдение и се бореше за онези неща, на които повечето хора бяха престанали да обръщат внимание. Най-вече за истината и отговорността.

Напоследък обаче започваше да се пита дали тази борба си струва.

Тръсна глава и огледа лицата на приятелите си.

— Забелязвате ли какво се случва в тази страна? — Не получи отговор и продължи: — Постепенно успяват да ни убедят, че сме по-добре защитени, но това изобщо не означава, че сме по-свободни!

— Понякога свободата трябва да бъде жертвана в името на сигурността — подхвърли Кейлъб, опипвайки джобния си часовник. — Лично на мен това не ми харесва, но каква е алтернативата?

— Алтернативата е да живеем без страх — отсече Стоун. — Особено в условията на страх, породен от преувеличени заплахи. Хора като Картър Грей много ги обичат.