![Клуб „Кемъл“ [The Camel Club - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/9/klub-keml-the-camel-club-bg-download.jpg)
Клуб „Кемъл“ [The Camel Club - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клуб „Кемъл“ [The Camel Club - bg]». Краткое содержание книги:
Във Вашингтон, недалеч от Белия дом, съществува тайна организация, която се занимава с конспиративни теории и следи какво върши правителството на САЩ.
Клуб „Кемъл“. Четирима мъже, четири странни истории, една философия. Хора без минало и без бъдеще, ръководени от бивш служител на ЦРУ, когото всички смятат за мъртъв. На една своя вечерна среща членовете на клуба стават свидетели на убийство и скоро осъзнават, че и най-смелите им теории не са толкова ужасяващи, колкото реалните конспирации. Докато търсят помощ от агент Алекс Форд, четиримата ексцентрици попадат в епицентъра на терористична атака, чиято цел е отвличането на американския президент. Белият дом е длъжен да реагира и да демонстрира сила. Ултиматумът е даден. Часове делят Дамаск от ядрен удар. Апокалипсис сега?
— Поне е умрял веднага — прошепна той. — Което, разбира се, е слаба утеха предвид факта, че беше убит… — Очите му се преместиха на бутилката: — „Дюърс“. Напоили са го до несвяст.
— Виж дали има документи — подхвърли Стоун.
— Не бива да докосваме нищо — обади се с треперещ глас Кейлъб.
— Прав е — съгласи се Рубън и хвърли поглед към Милтън, който енергично размахваше ръце, очевидно борейки се с пристъпите на хроничното си заболяване. — Колкото по-скоро си вдигнем чуковете от това място, толкова по-добре.
Стоун клекна до него.
— Станахме свидетели на екзекуция, маскирана като самоубийство, Рубън — настоятелно прошепна той. — Тези типове бяха професионални убийци и аз много искам да знам коя е жертвата им и причините да я ликвидират. — Извади кърпа, уви я около ръката си и сръчно прерови джобовете на убития. Намери портфейла му, разтвори го и се втренчи в шофьорската му книжка. Рубън щракна запалката си и поднесе пламъчето й под снимката.
— Патрик Джонсън, домашен адрес в Бетезда — прочете Стоун и измъкна листа, който убийците бяха напъхали в якето. — „Съжалявам, но ми дойде твърде много. Не мога да понеса всичко това. Друг начин просто няма. Прощавай.“ — прочете съдържанието й той. — Подпис: „Патрик Джонсън“.
Кейлъб свали шапката си и зашепна молитва.
— Почеркът е съвсем четлив — отбеляза Стоун. — Полицията лесно ще установи, че прощалното писмо е било написано, преди този нещастник да изпадне в алкохолно вцепенение.
— Малко преди да го застрелят, пак каза, че съжалява — подхвърли Рубън.
— Според мен съжаляваше за нещо друго — поклати глава Стоун. — А този текст е просто уловка, за заблуда на полицията.
Върна бележката на мястото й и ръката му докосна нещо твърдо. Измъкна го и се втренчи в червената значка, която мътно проблясваше в мрака.
— Какво е това? — попита Рубън и отново щракна запалката.
— Хей, ами ако онези се върнат? — тревожно прошепна Кейлъб.
Стоун остави значката на мястото й и опипа дрехите на жертвата.
— Подгизнал е целият — установи той.
— А това какво е? — Рубън посочи найлоновата торбичка, оставена на крачка от тялото.
Стоун се замисли за момент, после с въздишка отвърна:
— Мисля, че се досещам. За мокрите дрехи също. Но Кейлъб е прав, трябва да се махаме оттук.
Установиха, че Милтън не е сред тях едва след като направиха няколко крачки по пътеката. Върнаха се и го завариха да брои на глас, клекнал с протегнати ръце над трупа.
— Хайде, Милтън, трябва да вървим! — напрегнато го повика Кейлъб.
Но Милтън беше толкова травматизиран, че не го чу, и продължи да брои.
— О, по дяволите! — изпъшка Рубън. — Дайте да броим заедно с него, докато онези се върнат и ни почерпят с по един оловен бонбон!
Стоун успокоително докосна ръката на Милтън, после направи крачка напред и клекна до него. Очите му се спряха върху лицето на Патрик Джонсън. Беше млад човек, въпреки че смъртта вече беше влязла в правата си и чертите му започваха да се състаряват. Ръката му внимателно обгърна раменете на Милтън.
— Вече не можем да му помогнем, приятелю. Но ако онези се върнат, утехата, която търсиш в броенето, бързо ще отиде по дяволите. — Помълча малко, после рязко добави: — Те имат пистолети, за бога! А ние нямаме!
— Не обичам насилието, Оливър — простена Милтън, притисна раницата до гърдите си и насочи показалец към лицето на убития. — Не обичам това.
Изправиха се едновременно и бавно тръгнаха по пътеката. Рубън ги последва с въздишка на облекчение.
Уорън Питърс — този, който застреля Патрик Джонсън, изведнъж се закова на място.
— Мамка му! — прошепна той.
— Какво? — попита Тайлър Райнке и нервно се огледа. — Полиция?
— Не, но щяхме да допуснем фатална грешка — отвърна Питърс, наведе се и напълни шепата си с камъчета и влажна пръст. — Като го потапяхме, водата със сигурност е измила и подметките му. Които не бива да са чисти в случай, че е вървял през гората към паметника. ФБР няма начин да пропусне този факт.
Забързаха по обратния път. Не след дълго се надвесиха над трупа и Питърс старателно зацапа с кал подметките му.
— Отлично хрумване — погледна го с уважение Райнке.
— Направо не ми се мисли какво щеше да стане, ако се бяхме издънили! — отвърна с гримаса Питърс, понечи да се изправи и изведнъж замръзна.
— Пресвети боже! — простена през стиснати зъби той и посочи крайчеца на предсмъртното писмо, което се подаваше от якето на жертвата. — Помня, че го напъхах дълбоко, защото не исках да бъде прекалено явно. Но защо сега се показва? — Очите му изпитателно се вторачиха в Райнке.