![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
Ларк разбираше какво иска да каже Линг. Откакто се бяха опитали да саботират контролната зала на крайцера, гигантските джофури и техните роботи ги преследваха из огромния кораб. Бегълците не трябваше да отвеждат преследвачите си до единственото място, което им предлагаше храна и подслон.
— Тогава накъде? — Ларк мразеше да стои на открито. Той носеше едничкото им оръжие — жизнен лилав пръстен. По-голям и в по-добро състояние от червения, той играеше ролята на ключ за вратите и пропуск покрай непредпазливите пазачи.
Линг по-добре от него познаваше космическите кораби. Но този чудовищен боен съд беше различен. Тя надникна в един от мрачните тунели, лъкатушен коридор, който изглеждаше по-скоро органичен, отколкото от изкуствена материя.
— Просто избери някаква посока. Бързо. Чувам някой да се приближава.
Ларк отправи тъжен поглед към тяхното „гнездо“, хвана я за ръка и се хвърли по друг проход.
Стените мазно лъщяха и всеки тунел или портал излъчваше специфичен мирис, който отчасти компенсираше отсъствието на писмени знаци. Макар и примитивен преждевремец, Ларк познаваше треките. Тези братовчеди на джофурите имаха различни самоличности, но споделяха многобройни физически особености. Като местен джиджоец, той можеше да различава нюансите в мирисния език на кораба.
Въпреки зловещата заобленост на корпуса, започваше да получава представа за огромния съд — продълговат сфероид, покрит със смъртоносни оръжия и тласкан от двигатели, достатъчно мощни, за да изкривят многостранно пространството. Останалата част от кораба представляваше лабиринт от работни зали, лаборатории и тайнствени помещения, които озадачаваха дори опитната Линг. След като едва успяха да избягат от джофурския команден център, те се бяха насочили навътре, обратно към мъничкия рай, в който се бяха крили след измъкването си от затворническата килия.
Мястото, където за пръв път се бяха любили.
Само че сега мазните купчини пръстени бяха затворили всички аксиални спускателни тунели, с което блокираха лесния достъп до вътрешността на „Полкджхи“.
— По този начин се затруднява дейността на целия кораб — с известно задоволство му бе обяснила Линг. — Джофурите не могат да пренасочват екипажа за изпълнението на различни задачи. Докато сме на свобода, ние продължаваме да им причиняваме проблеми, Ларк.
Той оценяваше усилията й да гледа на затруднението им от добрата му страна. Макар бъдещето да изглеждаше мрачно, беше доволен, че е с нея през времето, което им оставаше.
Тя погледна назад и стисна ръката му. Все по-силното шумолене означаваше, че преследвачите им наближават. После Ларк също чу нещо от срещуположната посока.
— В капан сме! — извика Линг.
Той се втурна към най-близката затворена врата. Силният й мирис му напомняше за пазарните дни на Джиджо, когато трекските размножители на пръстени изкарваха питомците си за продан.
Ларк доближи лилавия пръстен до ароматната плочка и гърчещото се създание изпусна рядка мъгла. „Хайде, давай“, мислено го подтикна той.
Единствената им надежда бе този дар от някогашния трекски мъдрец Аскс, който се беше избавил от мисловното потисничество на джофурския господарски пръстен за достатъчно време, за да отдели две новородени пръстенчета. Човешките бегълци нямаха представа за какво е раненият червен пръстен, но лилавият им бе позволил да останат на свобода в продължение на няколко невероятни дни, откакто бойният кораб беше излетял от Джиджо на безумната си мисия във външния космос.
„Разбира се, ние знаехме, че това не може да продължава вечно.“
Ключалката на вратата с тихо изщракване прие кодирания химически ключ и порталът се отвори пред тях. Те се втурнаха вътре и се озоваха в изпълнено с остри изпарения мрачно помещение, разделено от многобройни високи стъклени прегради. Ларк обаче нямаше време да подреди впечатленията си, преди в коридора зад тях да отекнат човешки викове и тропот на тичащи крака.
— Спрете! Не разбирате ли, че само утежнявате положението си, глупаци такива? Излизайте, преди да са започнали да…
Затворилата се врата прекъсна гневните заплахи на бившия командир на Линг. Ларк притисна лилавия трек до вътрешната сензорна плочка и съществото отдели химически вещества, променящи кода на ключалката. Младият учен от опит знаеше, че това може да забави преследвачите им с половин мидура — освен ако не пробиеха вратата.
„Защо да си правят този труд? Те знаят, че вече няма къде да избягаме.“
Особено го ядосваше фактът, че са хванати в капан от Ранн. Третият човешки пленник помагаше на джофурите, навярно в замяна на освобождаването на ротенските му патрони. Това не оставяше на Ларк каквато и да е възможност, тъй като лилавият пръстен нямаше да има никакво въздействие върху едрия даникски воин.