Новите български демони
- Автор: Рот Юрген
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Продева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Новите български демони». Краткое содержание книги:
Защо обикновеният гражданин изпадна в летаргия, докато политико-криминалните групировки играят главната роля? Защо онези сили, които управляваха по времето на комунистическата диктатура, и днес, при демокрацията, все още имат голямо влияние? И кои са всъщност безскрупулните печалбари от това положение?
Юрген Рот е сред водещите разследващи журналисти в Германия. Той е задълбочен анализатор на организираната престъпност и мафиотските структури в страните от Централна и Източна Европа. Автор е на редица бестселъри, сред които „Червените босове“, „Мрежите на терора“, „Олигархът“, „Гангстерите от Изтока“, „Кланът Германия“ и др.
След няколко пътувания в България, на основата на лични контакти и грижливо проучвани източници, Юрген Рот представя гледната точка на един независим външен наблюдател за престъпността, корупцията, „обръчите от фирми“ и липсата на законност и ред, които олицетворяват българската политическа действителност през последните 18 години.
Министърът на вътрешните работи Румен Петков окачестви критичните изказвания като „предубедени и пресилени“. Министър-председателят Сергей Станишев пък докладва като автомат, на който са натиснали спусъка, за усилията, полагани от неговото правителство. Все пак от началото на мандата си екскомунистите били приели шестдесет закона в областта на вътрешните работи, изменена била конституцията, приети били допълнения към Наказателния кодекс (НК) и бил избран нов главен прокурор. Били арестувани — да, това е вярно! — братя Маринови, мозъците на бившата групировка СИК. Дори им било повдигнато обвинение за планиране и подготвяне на убийството на външния министър в правителството на Луканов Любен Гоцев и на мафиотския бос Иван Тодоров — Доктора. На 22 февруари 2006 г. Доктора беше убит в своето „Порше Кайен“ от двама мъже с автоматични пистолети. Дълги години Тодоров бе смятан за една от най-значимите фигури в сивата икономика. Срещу него има две наказателни производства. Едното за изнудване и грабеж, извършени през 1994 г, а другото — за пране на пари и контрабанда в размер на 50 милиона евро. В онези години той беше една от най-важните фигури в европейската контрабанда с цигари от Москва до Лондон. Поддържаше тесни връзки и с Югославия, с военнопрестъпника и търговец на наркотици Желко Ражнатович, по прякор Аркан. Говори се, че Доктора искал да се оттегли от тези сделки и отношения и заради това водел преговори с тютюневия концерн „Филип Морис“, за да стане негов официален представител в България. Във връзка с това един офицер с висок чин от полицията в София ми разказа следното: „Ето един пример за какви суми става въпрос тук: тази кутия цигари струва 40 стотинки. На дребно се продава по 2,60 лв. с включен акциз върху тютюна. Ако за нея има документ, че е предназначена за износ в Гърция или за някоя от страните на ОНД, си прибираш този данък акциз, защото цигарите изобщо не се изнасят, а се продават на вътрешния пазар. Във Варна например конфискувахме цигари, които според документите изобщо не трябваше да са в България, защото вече били «натоварени» на кораби в Констанца (Румъния). Това са огромни суми, които се разпределят сред един определен кръг лица. Така стоят нещата и с алкохола. Цялото количество алкохол, което през лятото се продава на Черноморието, или няма бандероли, или е с фалшиви такива“.
И още от служителя от българската полиция: „Започнахме осем следствия, при които се касаеше за щети на стойност 1,2 милиона лева. Ставаше въпрос преди всичко за алкохол. Накратко казано, просто вече не плащаха никакъв акциз. Ресорният заместник-министър, човек на БСП, си подаде оставката, защото не можеше да приеме, че консумацията на алкохол е намаляла с една четвърт. Този заместник-министър се казва Георги Кадиев, млад човек, честен и почтен, и в израз на протест срещу тези неуредици напусна правителството. Въпреки че е от БСП. Отговаряше за Агенция «Митници» и за данъчните постъпления“.
Безпомощността пред престъпността налага една наистина абсурдна ситуация. Убийството на Иван Тодоров бе тежък удар за българското Министерство на вътрешните работи, следователите и прокурорите поради една съществена причина: пет месеца преди това бяха задържани братята Маргини и още трима души с криминално минало по обвинение, че планират убийството на Иван Тодоров. Прокуратурата вече беше почти готова с обвинителния акт.
Фактът, че са задържани лица за планиране на убийство и застрашеният човек въпреки това става жертва на покушение, докато те са зад решетките, може да означава две неща. Първо, че Министерството на вътрешните работи не е обърнало внимание на реалността вън от затвора и дори не си е направило труда да предупреди жертвата за планирания удар. Назначено ли е било наблюдение, ако не по други причини, то поне за да се потвърдят или да се обезсилят доказателствата срещу братята Маргини? Всеки криминалист би потвърдил, че това е основен принцип в подобни случаи. Реакцията на вътрешния министър е странна. Той заяви, че не може да знае дали един от неговите 60 000 сътрудници е предупредил някого за нещо. Ръководителят на следствието за братята Маргини изказа съждението, че предвид морала на адвоката на жертвата, който твърди, че Иван Тодоров действително е получил предупреждение, можело да се вярва, че казва истината. (Несъмнено вътрешният министър е работил по случая и разполага с доказателства, които са ключ към отговора на този въпрос.) А що се отнася до абсурдността на изказаните становища, следователите стоят на първо място. Отначало ръководителят на следствения екип съобщи за Българската национална телевизия, че фактът, че в момента на убийството братята са били зад решетките, не означава, че имат алиби! Ръководителят на Националната следствена служба Ангел Александров каза, че „за съжаление задържаните имат на разположение високоразвити средства за комуникация“ и той не може да изключи вероятността от ново убийство. И посочи бившия министър на вътрешните работи генерал Любен Гоцев като следваща цел, на което генералът със смях отвърна, че няма защо да се страхува — нали Александров държал положението под контрол.