Страхът на Фондацията

— Това отстранява разпръскването, дължащо се на „стиловете на поколенията“, както ги нарича Дорс. Мога да взема Зоните, които съзнателно са увеличили продължителността на живота на хората. Ускорявам уравненията напред, страхотно — но после ми свършват данните. Как така? Почвам да се ровя в историята и излиза, че тези общества не са изтраяли твърде дълго.

Хари поклати глава.

— Сигурен ли си? Бих си представил, че увеличаването на средната възраст би внесло малко мъдрост в картинката.

— Обаче не! Вгледах се по-надълбоко и открих, че когато продължителността на живота се изравнява със социалния цикъл, обикновено около сто и десет стандартни години, нестабилността се увеличава. По цялата планета възникват войни, депресии, общи болести на обществото.

Хари се намръщи.

— Този ефект… известен ли е?

— Не мисля.

— И затова хората са се сблъскали с бариера при увеличаването на продължителността на живота? Обществото се проваля, и край на прогреса?

— Мда.

Усмивката на Юго беше лека и напрегната, и по нея Хари позна, че той доста се гордее с този резултат.

— Нарастващи неправилности, които се натрупват до… хаос. Това бе дълбокият проблем, който те не бяха овладели.

— Да му се не види! — Хари мразеше непредсказуемостта и в червата.

Юго се усмихна криво на Хари.

— По тоя въпрос, шефе, нямам никакви новини.

— Не се безпокой — рече бодро Хари, макар и никак да не се чувстваше бодър. — Добре си напреднал. Спомни си пословицата — Империята не е построена за един ден.

— Да, ама май доста бързо се разпада.