Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
И от двамата Ламурк изглеждаше глупака — с изпъкнали очи и нацупена уста.
— Време е за елегантен изход — прошепна лейтенантът на Хари, който с най-голяма радост се съгласи.
Когато стигнаха вкъщи, той бе убеден, че в стима, който му подадоха, е имало и нещо допълнително — нещо, което му е развързало езика. Без съмнение онзи, който се бе счепкал с Ламурк, не беше замисленият, бавно говорещ Хари Селдън. Искаше му се да можеше да се погледне отстрани.
Дорс просто поклати глава.
— Ти си беше. Просто една част от тебе, която не излиза много често да играе.
6.
— Предполага се, че на партитата хората се веселят — каза Юго и плъзна чашата кафе по гладката повърхност на махагоновото бюро на Хари.
— Не и на това — отвърна Хари.
— Такъв лукс, хора на властта, красиви жени, остроумни кибици — на мен сигурно нямаше да ми се приспи.
— Тъкмо това ме потиска, като си мисля сега. Цялата тази власт! И никого като че ли не го е грижа за нашия упадък.
— Нямаше ли някаква стара поговорка за…?
— Да си свиркаш, докато Рим гори. Дорс я знае, разбира се. Разправя, че съществувала още отпреди Империята и била за някаква Зона с претенции за величие. „Всички червеи водят към Рим“ също е за нея.
— Никога не съм чувал за тоя Рим.
— И аз, но помпозността е нещо вечно. В ретроспектива изглежда комична.
Юго се заразхожда нервно из канцеларията на Хари.
— Значи не ги е грижа?
— За тях това е просто фон за игрите им на власт.
В Империята вече имаше светове, Зони и дори цели отсечки от галактически ръкави, затънали в омерзение. Още по-лошо посвоему беше постоянното плъзгане към крещящи развлечения и дори вулгарност. Медиите гъмжаха от подобни неща. Много бяха популярни новите „ренесансови“ моди, идващи от светове като Сарк.
За Хари най-хубавото в Империята бяха останките от въздържаност, изящество и дискретност в маниерите, финесът и чарът, интелигентността, талантът и дори блясъкът. Хеликон беше груб, селски свят, но там различаваха коприна от свинска кожа.
— Какво казват полицейските записи? — Юго почти се бе покатерил на бюрото на Хари, за да избегне контролните датчици, имплантирани под дървения фурнир. Беше донесъл кафе като претекст — искаше да чуе някоя клюка за висшето общество. Хари се усмихна на себе си — хората изпитваха наслада от някои страни на йерархията, колкото и да го потискаха.
— Надяват се да се наложи някое от ония движения за морално прераждане — нещо като ревизиран руелианизъм. Щяло да осигури гръбнак на Зоните, така се изрази един от тях.
— Хммм… Според теб ще стане ли?
— Няма да издържи дълго.
Идеологията беше несигурна спойка. Дори и религиозният плам не би могъл да държи твърде дълго една империя. Всякаква сила би могла да предизвика формирането на империя, но тя не би могла да издържи на по-големите и повтарящи се вълни и най-вече на икономиката.
— Ами войната в зона Орион?
— Никой не я спомена.
— Според тебе правилно ли сме поставили войната в уравненията? — Юго кой знае как винаги успяваше да бръкне тъкмо в раната на Хари.
— Не. Войната е била надценяван елемент в историята.
Без съмнение войната често окупираше централната сцена; никой не продължаваше да чете прекрасни поеми, когато съвсем наблизо е започнала първата битка. Но първите битки не продължаваха дълго. И освен това пречеха на хората, които се мъчеха да си изкарват хляба. И на инженерите, и на търговците войната не носеше пари. Така че защо ли и сега избухваха войни, когато цялата икономическа тежест на Империята беше срещу тях?
— Войните са проста работа. Но ни убягва нещо основно, чувствам го.
— Изградихме матриците въз основа на всички онези исторически данни, които изкопа Дорс — рече Юго малко отбранително. — Това е солидна основа.
— Не се и съмнявам. И все пак…
— Виж, имаме дванайсет хиляди години твърди факти. Построих модела въз основа на тях.
— Имам чувството, че онова, което ни убягва, е нещо неуловимо.
Повечето колапси не се дължаха на трудно разбираеми причини. В първите дни на консолидация на Империята местните дребни държавици процъфтяваха и после умираха. В историята им се срещаха повтарящи се теми.
Царства, простиращи се на множество звезди, отново и отново рухваха под тежестта на непосилните данъци. Понякога данъците издържаха наемнически армии, които отбраняваха държавата от съседите или пък просто крепяха местния ред срещу центробежните сили. Каквато и да бе привидната причина за данъците, доста скоро големите градове се обезлюдяваха, тъй като хората бягаха от бирниците и търсеха „покоя на провинцията“.