Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
— Това не ми харесва. Извън комерсиалните аспекти е рисковано дори самото съживяване на древен сим. Общественото възмущение…
— Хей, това са минали работи. Хората не се отнасят така с бракмите, а те са доста поумнели напоследък.
„Бракмите“ представляваха машини с нисък ментален капацитет, чийто таван на интелигентност беше стриктно спазван от древните Закони за кодирането. Хари винаги бе подозирал, че тези закони са измислени от истинските роботи от древността и затова царството на механичния разум не е породило никога повече по-специализирани и непредсказуеми типажи.
Истинските роботи като Р. Данийл Оливо си оставаха настрана, бяха хладни и проницателни. Но в натрупващите се из цялата Империя напрежения и традиционният кибернетичен протокол се пропукваше. Както и всичко друго.
Дорс се изправи.
— Аз съм против. Трябва веднага да прекратим това.
Юго също се изправи — смаян.
— Ти ми помогна да намерим симовете. А сега…
— Не съм имала такива намерения — чертите й се стегнаха.
Хари се учуди, че тя настоява така. Тук залогът беше някакъв друг. Но какъв?
— Не виждам причина да не спечелим малко пари от страничните ползи от научната ни работа — кротко се обади той. — А и наистина капацитетът на компютрите ни се нуждае от увеличаване.
Устните на Дорс трепкаха от раздразнение, но тя не каза нищо повече. Хари се зачуди защо ли е толкова против.
— Обикновено ти пет пари не даваш за обществените условности.
— Обикновено ти не си кандидат за Първи министър — злъчно отвърна тя.
— Няма да позволя подобни съображения да пречат на работата ни — твърдо рече той. — Ясно?!
Тя кимна и не каза нищо повече. Той веднага се почувства като вечно налагащ се тиранин. Това, че бяха колеги и любовници едновременно, винаги беше заредено с потенциален конфликт. Обикновено заобикаляха проблемите на пръсти. Защо ли беше толкова непреклонна?
Поработиха още над психоисторията и накрая тя спомена за следващия му ангажимент.
— Тя е от моя исторически отдел. Помолих я да проследи моделите на различните тенденции в Трантор през последните десет хилядолетия.
— О, добре, благодаря. Покани я, ако обичаш.
Силвин Торанакс беше поразителна жена. Носеше кутия със стари пирамиди от данни.
— Намерих ги в една библиотека на половин планета път оттук — обясни тя.
Хари взе една.
— Никога не съм виждал такива. Колко са прашни!
— Някои нямат библиотечен индекс. Декодирах няколко — стават, все още могат да се четат през преводна матрица.
— Хммм… — Хари обичаше чувството за „мухлясалост“ на старата техника от по-простите времена. — Директно ли можем да ги четем?
Тя кимна.
— Знам как функционират редуцираните Уравнения на Селдън. Би трябвало да можеш да направиш мат-сравнение и да откриеш нужните ти коефициенти.
Хари се намръщи.
— Не са мои уравнения. Рожба са на общата работа на много…
— Хайде, хайде, академик, всеки знае, че ти си написал процедурите — подходът ти си личи.
Хари помръкна още малко, защото наистина се дразнеше, но онази Торанакс продължи да говори за пирамидите и как се използват, Юго въодушевено се присъедини към нея и той остави нещата така. После двамата с Юго отидоха да работят, а той се захвана с обичайната си академична програма.
Тя висеше на холографа:
„Да намеря оратори за симпозиума — да подсладя поканата за онези, на които не им се идва.
Да напиша номинации за имперските степени.
Да прочета студентската дипломна работа, след като е проверена и е минала през програма «Логическо орязване».“
Всичко това похабяваше по-голямата част от деня му. Едва когато деканът влезе, той си спомни, че е обещал да произнесе реч. Деканът пусна бърза иронична усмивка, после присви устни и го огледа резервирано — типичният учен.
— Вашето… облекло? — попита той натъртено.
Хари бръкна в шкафа, извади тогата с буфан ръкави и широк колан и се преоблече в съседната стаичка. На излизане от кабинета секретарката му подаде многофункционалния наблюдателен куб. Двамата с декана прекосиха главния площад — войниците вървяха отпред и отзад в ненабиваща се на очи формация. Тълпа от добре облечени мъже и жени насочиха към тях тривизионните си камери — единият я заклати нагоре-надолу, за да заснеме десена на Стрилинг — завихрени синьо-жълти райета — в целия им блясък.
— Ламурк обаждал ли ви се е?
— А какво става с далитите?
— Харесва ли ви новата директорка на сектора? Има ли някакво значение за вас, че е трисексуална?