Шестте свещени камъка
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шестте свещени камъка». Краткое содержание книги:
Разгадаването на тайната на Седемте древни чудеса на света беше само началото… След вълнуващите подвизи в „Седемте смъртоносни чудеса“ свръхвойникът Джак Уест младши и верният му екип от търсачи на приключения са отново на ход.
Тайнствена церемония, извършена на неизвестно място, стартира обратното броене преди катастрофа, която ще доведе до унищожаване на живота на Земята.
Но има една последна надежда… Ако Джак и отрядът му успеят да намерят и възстановят древно устройство, известно като Машината. Само че единствените данни за Машината се съдържат в митичните Шест свещени камъка, отдавна загубени в мъглата на историята. Така започва надпревара за Камъните и критично важното знание, съдържащо се в тях. Но в хода на страхотното приключение Джак и хората му ще открият, че не са единствените, които търсят Камъните и че има други играчи, чиято цел съвсем не е спасението на света.
— Аха! Синът ми! — Шейх Абас скочи от мястото си и прегърна симпатичния младеж, който бе влязъл в помещението.
Това бе капитан Рашид Абас — командир на елитния Първи десантен полк на ОАЕ. Първородният син на шейха бе изключително симпатичен: твърда, сякаш изсечена от камък челюст, мургава арабска кожа и тъмносини очи. Позивната му също звучеше величествено — Ятагана на Аллах, макар да го наричаха само Ятагана за по-късо.
— Татко — каза той и прегърна Абас. — Извинявам се за закъснението, но трябваше да изчакам моя приятел.
И посочи придружителя си, който бе влязъл почти незабелязано и бе останал в сянката на Ятагана. Беше фин акуратен човек с плешива глава и подчертано дълъг нос. Неспокойният му поглед обгърна стаята, попиваше всяка подробност. Изглеждаше и се държеше като невестулка — напрегнат и неспокоен, подозрителен.
— Татко — продължи Ятагана, — позволи ми да ти представя Абдул Рахман ал Сауд от кралство Саудитска Арабия и по-точно от тяхната високоуважавана Кралска разузнавателна служба. Позивната му е Лешояд.
Лешояда се поклони на шейх Абас — ниско и бавно.
Лили не хареса Лешояда от пръв поглед. Поклонът му бе прекалено нисък, твърде раболепен, ненужно подчертан.
Що се отнася до Ятагана, тя го бе виждала един-два пъти и бе забелязала, че Мечо Пух се отдръпва в мига на появата на своя красив по-голям брат — сега направи същото. Според Лили самото присъствие на красивия елегантен брат потискаше по-младия и пълен Мечо Пух, което допълнително я караше да не харесва Ятагана.
Джак също бе обезпокоен, но по-различни причиня Беше очаквал Ятагана, но не и появата на саудитския шпионин като първи от непоканените гости на шейх Абас.
— Лешояда? — попита той. — Да не става дума за Кървавия лешояд, станал известен покрай затвора Абу Гариб?
Лешояда видимо замръзна. Както и Ятагана.
По време на официалното разследване на варварщината в печално известния иракски затвор се бе разбрало, че агенти на саудитското разузнаване са провеждали изтезанията, в които на американските войници бе забранено да участват. Изтезанията, извършвани от един от тези агенти, били толкова брутални, че агентът заслужил прозвището Кървавия лешояд.
— Посетих затвора на няколко пъти, капитан Уест — тихо отговори Лешояда, без да отмества погледа си от очите на Уест, — но не по времето на тези ужасни престъпления.
— Готов съм лично да гарантирам за този човек — раздразнено се намеси Ятагана. — Заедно с него сме изживели доста неща по време на двете войни в Залива и още повече между войните. Слуховете за Абу Гариб са безпочвени лъжи. Той е практически мой брат.
Лили видя, че при тези думи Мечо Пух сведе поглед.
Лешояда отново се обади:
— Нося информация, за която съм уверен, че ще бъде полезна на вас и вашата кауза. Например… знам какви са плановете на китайците.
Това привлече вниманието на Уест.
— Така ли?
Телефонът иззвъня. Зоуи вдигна слушалката и се обърна към Уест:
— Джак. Обажда се мениджърът на хотела. Казва, че долу има двама души, които искат среща с теб. Американци.
След малко вратата на апартамента се отвори и на прага застанаха двама мъже: единият висок и сивокос, с костюм, вторият — по-млад, облечен в обикновени дрехи, които не можеха да скрият физиката му на добре трениран военен.
Шейх Абас позна по-възрастния.
— Аташе Робъртсън? Какво правите тук?
Джак остана да стои на пътя на двамата американци към вътрешността на помещението.
— Имената. Веднага.
По-възрастният не трепна дори за миг.
— Капитан Уест, казвам се Пол Робъртсън и съм специален аташе на американския посланик в Обединените арабски емирства. Това е лейтенант Шон Милър от американската морска пехота, позивна Астро. Тук сме във връзка със… загрижеността… на нашата страна от определени действия на китайците, както чисто военни, така и в сферата на археологията, и да изразим надеждата си да ви помогнем по някакъв начин.
„Специален аташе — помисли си Джак, — разбирай «агент на ЦРУ»“.
Личните отношения на Джак със Съединените американски щати бяха до известна степен напрегнати. Мисията му, имаща за задача да се открият седемте чудеса на древността, беше в пряко противоборство с групата „Колдуел“, в която участваха влиятелни американци и която по онова време се бе ползвала с доверието на президента. Всичко това бе довело до няколко смъртни случая, сред които на скъпи за Джак хора.
Робъртсън остана безстрастен, беше ясно, че е изключително хладнокръвен човек.
— Знаем например къде китайците държат вашия приятел професор Епер.