Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
— Значи ще се видим утре.
Беше гладен. В хладилника нямаше нищо за ядене освен кофичка кисело мляко с неопределена възраст, връзка повяхнала целина и пълна до половината бутилка вино, останала от последната му среща преди приблизително две седмици. Виждал се бе с едно момиче, Каръл, колежка от друга адвокатска кантора. Бяха се запознали във фитнеса. Връзката им беше непостоянна и хилава — и двамата бяха много заети, а и интересът им един към друг не беше нищо особено, честно казано. Виждаха се един-два пъти седмично, правеха страстен секс, а после един от двамата се оправдаваше с ранна среща на следващия ден и си тръгваше. Понякога ходеха и на ресторант, но по-скоро рядко. Никой от двамата не искаше да отдели нужното за това време.
Отиде в дневната да прослуша телефонния секретар. Нямаше съобщения от Каръл, затова пък имаше едно от Джанис, друго момиче, с което се виждаше понякога.
Джанис беше инструкторка във фитнес салон и имаше класическо лосанжелиско тяло — със съвършени пропорции и твърдо като камък. За Джанис сексът беше спортно мероприятие, включващо многобройни стаи, дивани и столове: след това Евънс винаги изпитваше чувство за малоценност, сякаш процентното съдържание на телесните му тлъстини не е достатъчно ниско за нейния стандарт. Но продължаваше да се вижда с нея, понеже се чувстваше някак горд, че може да има момиче с нейната външност, нищо че сексът не беше от най-добрите. А и тя с желание се отзоваваше на поканите му. Имаше си приятел, доста по-възрастен от нея, продуцент в една новинарска кабеларка, но той често отсъстваше от града и тогава тя се изнервяше.
Джанис беше оставила съобщение предната вечер. Евънс не си направи труда да й се обади. С Джанис нещата се организираха на момента — или тази вечер, или забрави.
Преди Джанис и Каръл беше имало други жени, повече или по-малко същите. Каза си, че има нужда от по-удовлетворителна връзка. Нещо по-сериозно, по-зряло. Но беше много зает и приемаше нещата както дойдат.
А в момента беше гладен.
Слезе при колата и подкара към най-близката закусвалня — правеха хубави хамбургери и го познаваха. Поръча си двоен чийзбургер и ягодов шейк.
Върна се вкъщи с намерението да си легне. После се сети, че трябва да се обади на Мортън.
— Добре, че се обади — каза Мортън. — Тъкмо преглеждах някои неща със… преглеждах някои неща. Докъде сме стигнали с даренията ми за НФПР? С иска на вануту и така нататък?
— Не знам — каза Евънс. — Документите са съставени и подписани, но мисля, че още не са преведени никакви пари.
— Това е добре. Искам да забавиш плащанията.
— Добре, няма проблем.
— Само за известно време.
— Добре.
— Не е нужно да го съобщаваме на НФПР.
— Да, разбира се.
— Добре.
Евънс затвори и отиде в спалнята да се съблече. Телефонът зазвъня отново.
Беше Джанис. Фитнес инструкторката.
— Хей — каза тя. — Сетих се за теб и се чудех какво правиш.
— В интерес на истината, тъкмо си лягах.
— О? Доста е рано за лягане.
— Тъкмо се прибрах от Исландия.
— И сигурно си уморен.
— Е — каза той. — Не чак толкова уморен.
— Искаш ли компания?
— Да.
Тя си изкиска и затвори.
БЕВЪРЛИ ХИЛС
Вторник, 24 август
06:04
Евънс се събуди от нечие тежко ритмично дишане. Протегна ръка към другата половина на леглото, но Джанис не беше там. Половинката й още беше топла. Той надигна глава с прозявка. На меката утринна светлина видя един строен, съвършено оформен крак да се вдига над долната табла на леглото, последван след миг и от втория. Двата крака бавно се спуснаха към пода. Издишване. После пак потеглиха нагоре.
— Джанис — попита той, — какво правиш?
— Трябва да загрея. — Стана с усмивка, гола и преспокойна, уверена във външния си вид и в това, че всеки неин мускул е очертан. — Имам група в седем.
— Колко е часът?
— Шест.
Той изпъшка и зарови глава във възглавницата.
— Наистина трябва да ставаш вече — каза тя. — Успиването съкращава живота.
Той изпъшка отново. Джанис беше пълна със здравна информация — такава й беше работата.
— Как може сънят да ми съкрати живота?
— Правили са изследвания с мишки. Не им позволявали да спят и познай какво? Живели по-дълго.
— Да бе. Имаш ли нещо против да включиш кафе-машината?
— Добре — каза тя. — Но наистина трябва да се откажеш от кафето… — И излезе от стаята.
Той стъпи на пода и каза:
— Не си ли чула? Кафето намалява риска от инсулт.
— Нищо подобно — каза тя от кухнята. — В кафето има деветстотин двайсет и три различни химични съединения и не е полезно за здравето.