Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
— Сара каза, че искал срещата да е поверителна. Не искал никой друг да узнава за нея.
— Е, това не е трудно. Все пак си на самолет.
— Не — каза Мортън и посочи с палец през рамо. — Изрично е споменал, че не иска Дрейк да бъде уведомяван.
— Може би ще е по-добре и аз да присъствам на срещата ви — каза Евънс.
— Да — отвърна Мортън. — Май ще е по-добре.
ЛОС АНДЖЕЛИС
Понеделник, 23 август
16:09
Железните порти се отвориха и колата потегли по сенчестата алея към къщата. Намираше се на Холмби Хилс, най-богаташката част на Бевърли Хилс. Тук живееха милиардерите, в имения, скрити от улицата зад високи порти и гъста растителност. В тази част на града охранителните камери бяха боядисани в зелено и монтирани така, че да не се набиват на очи.
Къщата се появи пред погледа — вила в средиземноморски стил с цвят на сметана, достатъчно голяма за десетчленно семейство. Колата спря и Евънс, който тъкмо бе приключил разговора си с кантората, затвори мобилния си телефон и слезе.
Птици чуруликаха в дърветата, миришеше на гардения и жасмин. Едно колибри висеше до лилавата бугенвилия при гаража. „Типична калифорнийска гледка“, помисли си Евънс. Самият той беше отраснал в Кънектикът, учил беше в Бостън — и дори след пет години тук Калифорния все още му се струваше екзотично място.
Видя, че и друга кола е паркирана пред къщата — тъмносив седан. С правителствени номера.
От входната врата излезе помощничката на Мортън Сара Джоунс, висока руса жена на трийсетина години, великолепна като филмова звезда. Беше облечена с бяла поличка за тенис и розово потниче, косата й бе прибрана в конска опашка. Мортън я целуна по бузата.
— Ще играеш ли днес?
— Възнамерявах. Но шефовете все ти създават работа. — Здрависа се с Евънс и отново се обърна към Мортън: — Добре ли пътува?
— Чудно. Дрейк обаче е ужасен. И не пие, нито капка. Започва да ми писва от него.
Мортън тръгна към вратата и Сара каза:
— Вече са тук, между другото.
— Кои?
— Професор Кенър. И още един мъж. Чужденец.
— Така ли? Ти не им ли каза, че трябва да…
— Да си уговорят среща? Да, казах им. Те, изглежда, смятат, че това не се отнася за тях. Просто седнаха и казаха, че ще почакат.
— Трябваше да ми се обадиш…
— Дойдоха преди пет минути.
— Хм. Добре. — Той се обърна към Евънс. — Ела, Питър.
Влязоха в къщата. Дневната на Мортън гледаше към градината отзад. Беше декорирана с азиатски антики, включително голяма каменна глава от Камбоджа; На дивана, с изправени гърбове, седяха двама мъже. Единият беше среден на ръст американец с къса сива коса и очила. Другият беше много мургав, стегнат и много красив въпреки тънкия белег, който се спускаше по цялата дължина на лицето му до лявото ухо. Бяха облечени с памучни панталони и леки спортни сака. И двамата седяха на ръба на дивана, нащрек, сякаш всеки миг можеха да скочат.
— Приличат на военни, нали? — измърмори Мортън.
Двамата мъже се изправиха.
— Господин Мортън, аз съм Джон Кенър от МТИ, а това е моят колега Санжонг Тапа. Дипломант от Мастанг. В Непал.
— А това е моят колега — каза Мортън — Питър Евънс.
Здрависаха се поред. Кенър стискаше здраво. Санжонг Тапа кимаше леко при всяко ръкостискане. Говореше тихо, с британски акцент.
— Приятно ми е.
— Не ви очаквах толкова скоро — каза Мортън.
— Работим бързо.
— Това и аз го виждам. За какво става въпрос?
— Боя се, че имаме нужда от помощта ви, господин Мортън. — Кенър се усмихна любезно на Евънс и Сара. — И за жалост, разговорът ни е поверителен.
— Господин Евънс е мой адвокат — каза Мортън, — а от помощничката си тайни нямам…
— Сигурен съм, че е така — каза Кенър. — Можете да споделите с тях казаното, когато решите. Но сега трябва да разговаряме с вас насаме.
— Ако нямате нищо против, бих искал да видя някакви документи за самоличност — каза Евънс.
— Разбира се — каза Кенър. И двамата мъже извадиха портфейлите си. Показаха му шофьорска книжка, издадена в щата Масачузетс, служебна карта от МТИ и паспорти. После му подадоха и визитки.
Джон Кенър
Център за анализ на риска
Масачузетски технологичен институт
Авеню „Масачузетс“, №454
Кеймбридж, МА 02138
Санжонг Тапа
Научен сътрудник
Катедра по геоекологично инженерство
Сграда 4-С 323
Масачузетски технологичен институт
Кеймбридж, МА 02138
Имаше телефонни номера, факс, имейл. Всичко изглеждаше редовно.
— А сега, ако двамата с госпожица Джоунс ни извините… — каза Кенър.
Бяха вън, в коридора, и гледаха към дневната през големите стъклени врати. Мортън седеше на едното канапе, Кенър и Санжонг — на другото. Говореха тихо. Всъщност, ако питаха Евънс, разговорът по нищо не се различаваше от безкрайните разговори с молби за инвестиции, които Мортън трябваше да понася.