Диамантената ера
- Автор: Стивънсън Нийл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената ера». Краткое содержание книги:
— Нел, тази стая е и моя — каза и Харв. — Трябва да разградим старото ти легло.
Малко по-късно Харв излезе с приятелчетата си и Нел остана известно време сама вкъщи. Тя беше решила, че и децата й имат нужда от нови дюшеци. Домъкна стола до бар плота, покатери се отгоре му, за да стигне точно пред синтетичния компилатор, и се опита да разчете медиаглифите. Имаше много, които тя въобще не можеше да разчете. Но си спомни, че Текила просто говореше на машината, когато не можеше да разчете нещо, и тя се опита да направи същото.
— Моля, покажете разрешението от възрастен — не спираше да повтаря компилаторът.
Едва сега Нел разбра защо Харв винаги натискаше разни неща по машината, вместо да й говори. И тя започна да натиска разни картинки, докато накрая не се появиха същите медиаглифи, които бе използвал Харв, за да избере дюшек за нея. На единия бяха изобразени мъж и жена, които спяха заедно в много голямо легло. Пак мъж и жена, но в малко по-малко легло. Сам мъж. Само дете. Бебе.
Нел натисна бебето. Появи се белият кръг с червен сектор, музиката засвири, компилаторът изсъска и вратата се отвори.
Тя разгъна дюшека на пода и официално го представи на Динозавър, който беше още твърде малък, за да може да скача върху него; поради което Нел реши да му покаже как се прави това. После се върна отново при компилатора и набави дюшеци за Патето, Питър и Пурпур. Сега вече по-голямата част от пода беше заета от дюшеци, но малката си помисли колко ли ще е хубаво, ако можеше цялата стая да е покрита с един-единствен огромен дюшек, поради което поръча на машината и два от най-големия размер. След това поръча и един нов за Текила, както и още един за приятеля й Рог.
Когато Харв се прибра, реакцията му беше нещо средно между ужас и страхопочитание.
— Мама ще накара Рог да ни пребие от бой — каза той. — Трябва веднага да разградим всичко това.
Бог дал, Бог взел. Нел обясни на децата си как стоят нещата, след което помогна на Харв да натъпче всички дюшеци, с изключение на нейния нов, в кофата за разграждане. Харв трябваше да напрегне цялата си сила, за да затвори вратата.
— А сега можем само да се надяваме, че всичко това ще се разгради, преди да се прибере мама — въздъхна той. — Ще трябва да мине доста време.
Малко по-късно двамата си легнаха и останаха будни известно време, очакващи с ужас звука от отварянето на входната врата. Тази нощ обаче нито майка им, нито приятелят й се прибраха вкъщи. Майка им се появи едва на сутринта, облече униформата си на камериерка и побегна да хване автобуса за анклава на виките. Беше добре, че просто остави всичкия боклук на пода, вместо да го хвърли в кофата. Когато Харв по-късно провери машината, тя вече се бе изпразнила напълно.
— Отървахме един куршум — каза той. — Трябва много да внимаваш когато използваш компилатора, Нел.
— Какво означава „синтетичен компилатор“?
— Това, което наричаме С.К. за по-кратко.
— Защо?
— Защото С.К. е съкратеното на синтетичен компилатор или поне така твърдят.
— Защо?
— Ами просто така е. Когато се пише с букви.
— Какво е това букви?
— Нещо като медиаглифите, само дето са черни, мънички, не се движат, стари и скучни, и много трудно се четат. Човек обаче може да ги използва, за да прави от дългите думи късички.
Дъждът правеше петна по излъсканите като огледало обувки на Хакуърт, когато той мина през сводестата порта от ковано желязо. Малките капки отразяваха сребристо-сивата светлина на небето, докато се търкаляха по стъпенките на педомотива и капеха по сиво-кафявия калдъръм при всяка крачка. Хакуърт мина с хиляди извинения през една кръжаща тълпа от несигурни индуси. Твърдите им обувки бяха доста коварни по калдъръменото покритие, а брадичките им бяха вирнати високо във въздуха, за да не им отрежат главите белите им яки. Бяха станали преди много време в малките си многоетажни развъдници, които приличаха на шкафчета с монети, на острова, южно от Ню Шузан, наречен Индустан. Бяха стигнали до Шанхай още през малките часове на автокънки и велосипеди, може би бяха подкупили някой и друг полицай и бяха стигнали до Високото шосе, което свързваше Ню Шузан с града. В „Машинно-честотни системи“ знаеха, че индусите идват, защото те идваха всеки ден. Компанията можеше да разположи някой офис за наемане на работна ръка и по-близо до Високото шосе или дори в самия Шанхай. Тя обаче предпочиташе хората, които търсят работа, да изминават целия път до центъра й, за да попълнят молбите си. Трудностите при добирането дотук караха хората, които не бяха категорично решени, да не тръгват на път, а вечното присъствие на тълпите — също като скорци, които наблюдават гладно пикник — напомняше на всички, които вече имаха работа, че е пълно с хора, готови да заемат местата им по всяко време.