Диамантената ера

— Стига бе — възкликна Бъд.

— Честито, Бъд, пак си станал баща — поздрави го съдия Фенг. — Като съдя по реакцията ти, май си доста изненадан. Очевидно е, че връзката ти с тази жена е доста крехка, поради което ми се струва, че няма никакви смекчаващи вината обстоятелства, които трябва да взема предвид при определяне на присъдата. При това състояние на нещата ще те помоля да напуснеш залата през ей оная врата в дъното — и съдията посочи една врата в ъгъла на съдебната зала, — след което ще слезеш по стълбите до долу. Тръгни си през изхода и прекоси улицата. Отсреща ще намериш един кей, на брега на реката. Като стигнеш до червената зона на кея, остани така и чакай следващи нареждания.

Отначало Бъд тръгна много неохотно, но съдия Фенг направи нетърпелив жест, така че на Бъд му се наложи в крайна сметка да излезе през вратата, да слезе по стълбите, да излезе на Бънд — улицата, която беше успоредна на брега на река Хуанг Пу и по цялото продължение на която имаше сгради в старо-европейски стил. Един тунел за пешеходци го отведе до самия бряг, по който пъплеха във всички посоки множество китайци, както и безкраки отрепки, които пълзяха насам-натам. Няколко китайци на средна възраст си бяха пуснали по музикалните системи древна мелодия и танцуваха с бални стъпки. Във всеки друг момент от живота на Бъд този тип музика и танци щяха да му се сторят обидно старомодни и странни, но точно сега от гледката на някак топчестите, улегнали на вид хора, които се въртяха нежно в прегръдките си, му стана тъжно.

Най-накрая намери указания кей. Когато тръгна по него, трябваше да си пробива пътя с лакти през тълпата от скитници, които носеха дълъг вързоп, увит в парцали, и се опитваха да минат преди него по кея. Оттук гледката беше приятна: старите сгради по Бънд зад него, главозамайващият неон на икономическата зона Пудонг, който гореше на отсрещния бряг и служеше като екран на големия трафик по реката — предимно дълги редици от ниски шлепове.

Кеят така и не ставаше червен, докато Бъд не стигна до самия му край, където започна да се спуска стръмно към реката. Беше покрит с някакво грапаво вещество, с помощта на което краката му не се плъзгаха по наклона. Той се извърна, за да погледне към съдебната сграда с купола, като търсеше прозорец, зад който да види лицето на съдия Фенг или на някой от телохранителите му. Тълпата китайци го следваше надолу по склона с дългия вързоп в ръце — той беше украсен с цели гирлянди от цветя и Бъд си даде сметка, че това по всяка вероятност е трупът на някой член от семейството. Беше чувал и преди за тези кейове; викаха им погребалните кейове.

В кръвта му експлодираха няколко десетки от микроскопичните заряди, известни под името „формички за сладки“.