Способен ученик (Лятото на покварата)
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Особени сезони #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Николов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Способен ученик (Лятото на покварата)». Краткое содержание книги:
Превод от английски: Симеон Николов, 1993
И Тод дойде пет минути след като Дюсандър се качи в спалнята за следобедна почивка. Носеше топло яке със знака на своето училище. Носеше и бейзболна шапка на „Сан Диего падрес“. Беше пъхнал учебниците под мишница.
— Юка-дука — рече още с влизането си в кухнята, като душеше с нос. — Каква е тази воня? Отвратително!
— Опитах печката — отвърна Дюсандър и запали цигара. — Боя се, че обедът ми изгоря. Трябваше да го изхвърля.
Подир ден през същия месец момчето дойде доста по-рано от обикновено, далеч преди края на часовете. Дюсандър седеше в кухнята, пиеше бърбън „Старо време“ от нащърбена избеляла чаша, на която личеше надписа: „ТУК Е КАФЕТО ЗА ТВОЯ СТОМАХ. АХ! АХ! АХ!“, съчинен в рими. Беше преместил люлеещия стол в кухнята. Пиеше и се люшкаше, люшкаше се и пише, а чехлите му удряха охлузения линолеум. Беше приятно извисен. От оная нощ лошите сънища изобщо не идваха. От времето на котарака с изгризаните уши. Макар че последната нощ мина ужасно. Не можеше да се отрече. Те го влачиха, след като преполови пътя по хълма, те правеха разни гадости с него, преди да успее да се събуди. След първоначалното си победоносно завръщане в света на истинските неща той беше преизпълнен с вяра. Можеше да прогони кошмарите, когато си поиска. Този път навярно нямаше да мине само с котка. Наоколо винаги се навъртаха помияри. Да, винаги помияри.
Тод нахълта в кухнята с бледо, смутено, напрегнато лице. Беше отслабнал, съвсем сигурно, помисли си Дюсандър. Имаше странния празен израз на очите, който Дюсандър никак не обичаше.
— Трябва да ми помогнеш — каза той рязко и предизвикателно.
— Така ли? — меко възкликна Дюсандър и изведнъж проумя всичко. Той не промени израза на лицето си, когато Тод хвърли учебниците си на масата с рязък и зъл замах на ръката. Един от учебниците се плъзна по мушамата и падна на пода до крака на Дюсандър.
— Да, ти си шибано прав! — пишеше Тод. — Ти ще повярваш! Защото грешката е твоя! Изцяло твоя! — на бузите му се появиха болезнени червени петна. — Но ти ще ми помогнеш да се измъкна, защото те държа в ръцете си! Ще те сложа там, където искам!
— Ще ти помогна с каквото мога — каза спокойно Дюсандър. Той забеляза, че беше стиснал ръце право пред себе си. Стори го съвсем несъзнателно, точно както го правеше някога. Наведе се напред в стола си, докато брадата му стигне над стиснатите юмруци, както правеше някога. Лицето му беше спокойно, дружелюбно, отзивчиво, не издаваше никое от нарастващите опасения. И както си седеше, той си представи тенджерата с вареното агнешко зад него. — Кажи ми каква неприятност те сполетя.
— Шибана неприятност — рече злобно Тод и хвърли някаква папка срещу Дюсандър. Тя го удари в гърдите и падна в скута му. Идеше му да стане и хитро да фрасне момчето отстрани. Вместо това запази добродушния израз на лицето си. Видя, че това е ученическият бележник на хлапака, а пък за училищните грижи беше смешно да се вдига патардия. Вместо бележник или „Свидетелство за успеха“, там имаше „Свидетелства за срока“. Той изсумтя и отвори бележника.
От него падна напечатан лист хартия. Дюсандър го остави встрани за по-късен оглед и първо обърна внимание на бележките на момчето.
— Изглежда падаш отвисоко, моето момче — каза Дюсандър с известно удоволствие. Момчето беше изкарало само по английски и история на Америка. Всички останали бележки бяха единици.
— Не съм виновен — злъчно рече Тод. — Ти си виновен. Всички тези разкази. Те ми се явяват в кошмарите, знаеш ли това? Сядам, отварям учебника и мисля какво си ми разказал през деня, после мама ми казва, че е време за сън. Е, не е моя вината! Не е! Чуваш ли? Не е!
— Чувам много добре — каза Дюсандър и прочете напечатаната бележка, приложена към бележника на Тод.
С тази записка ви уведомявам, че имахме групово обсъждане за успеха на Тод през втория и третия срок. Като се има предвид предишната добра работа на Тод в това училище, сегашният му успех показва някои особени трудности, които могат да се отразят пагубно на обучението му. Такива проблеми обикновено се решават В искрен и откровен разговор.
Бих искал да ви обърна внимание, че макар Тод да е минал половината от учебната година, крайният му успех може да се намали, ако не подобри рязко работата си през четвъртия срок. Ниските оценки ще изискват работа в лятното училище, за да се избегне оставането му в същия клас и по-сериозни неприятности в образователната му програма.