Крилете на Масклин
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: the bromeliad #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Крилете на Масклин». Краткое содержание книги:
Оказва се, че и там не всичко е Съвсем Наред. Случват се Странни Неща, които объркват работата. Но Масклин знае, че на едно място, където няма Долу, един кораб може да ги заведе вкъщи — там, откъдето са дошли. И има план.
— Пленници ли сме? — попита Гърдър. Беше се поохладил.
— Не мисля — отвърна Масклин. — Не сме точно пленници. Поне засега.
За ядене им поднесоха някакъв гущер. На Масклин доста му хареса — напомни му времената, когато той беше Вънкашен, преди да открият Магазина. Другите двама ядоха, само защото би било много неучтиво да откажат, а вероятно да си неучтив с хора, които имат копия, когато ти си нямаш, не беше особено умна идея.
Флоридийците ги гледаха важно-важно.
Бяха поне трийсетина на брой, всичките облечени в еднакви сиви дрехи. Изглеждаха досущ като номите от Магазина, само дето бяха малко по-мургави и много по-кльощави. Носовете на доста от тях бяха впечатляващо големи, ала Нещото каза, че това си било съвсем в реда на нещата и че генетиката била виновна за тая работа.
Нещото им говореше. Отвреме-навреме измъкваше по някой сензор и рисуваше с него разни работи по калта.
— Нещото сигурно разправя така: „Ние идва отдалече на голяма птица, дето не прави шляп-шляп“ — предположи Ангало.
Доста често Нещото повтаряше на жената собствените й думи.
Най-накрая Ангало не издържа.
— Ама какво става тука, бе Нещо? Защо все тая приказва?
— Тя им е вожд.
— Жена?! Вожд?! Ама ти се майтапиш, нали?
— Аз никога не се майтапя. Това си ми е вградено.
— О…
Ангало смуши Масклин с лакът.
— Ей, да я научи Грима тая работа, каква беля само ще си натресем…
— Нейното име е Много-ниско-дръвче или Шубраче.
— И ти я разбираш какво ти приказва? — учуди се Масклин.
— Лека-полека започнах да схващам. Техният език е много близък до оригиналния номски.
— Какво искаш да кажеш с тоя оригинален номски?
— Езикът, на който са говорили вашите прадеди.
Масклин сви рамене. Точно сега нямаше смисъл да се опитва да го разбира.
— Ти разказа ли й за нас?
— Да. Тя каза, че…
Чутурата, както си мърмореше под мустак, изведнъж скочи на крака и се впусна в дълга, протяжна тирада. Говореше с много рязък тон и постоянно сочеше ту земята, ту небето.
Нещото присветна с няколко светлинки.
— Той разправя, че сте били пристъпили границата на онзи, който прави облаците. Това било много лошо, тъй каза. Онзи, който правел облаците, щял много да се ядоса.
Доста от номите замърмориха одобрително. Шубраче ги скастри. Масклин протегна ръка и натисна надолу Гърдър, който тъкмо се бе засилил да рипне.
— А какво мисли по въпроса ъ-ъ-ъ… Шубраче?
— Май Чутурата не й е особено симпатичен. Неговото име е Този-който-знае-какво-си-мисли-онзи-който-прави облаците.
— Ами кой е Тоя, дето прави облаци?
— Да го назовеш с истинското му име докарвало нещастие. Той бил създал Земята, а Небето все още го правел. Та той…
Чутурата пак се обади. Май беше ядосан.
Трябва да се сприятелим с тия хора, помисли си Масклин. Трябва да намерим начин.
— Значи Онзи, който прави облаци, е… — Тук Масклин се замисли с всичка сила, — … нещо като Арнолд Брос (създаден в 1905)?
— Да — отвърна му Нещото.
— А съществува ли наистина?
— Мисля, че да. Готов ли си да рискуваш?
— Какво?
— Мисля, че знам кой е Онзи, който прави облаците. Мисля, че знам и кога ще понаправи още малко Небе.
— Какво?! Кога?!
— След три часа и десет минути.
Масклин се поколеба.
— Я задръж малко — проточи той. — Това ми звучи някакси като същото време, когато…
— Да. Моля ви и тримата, пригответе се да бягаме. Сега аз ще напиша името на онзи, който прави облаците.
— Ама защо да бягаме?
— Възможно е страшно да се ядосат. Ала нямаме време за губене.
Нещото размаха сензор. Последният не беше замислен като приспособление за писане и буквите, които Нещото заизписва, излизаха доста ъгловати. Трудно беше да ги разчетеш.
Нещото издраска в пръстта общо четири букви.
Ефектът бе незабавен.
Чутурата се разкрещя. Някои от флоридийците рипнаха на крака. Масклин сграбчи другите двама за лактите.
— Ей-сегичка ще му тресна един на тоя дъртак! Ама наистина! — пенеше се Гърдър. — То пък бива тесногръдие, ама чак пък толкоз!
Докато бушуваше свадата, Шубраче седеше мълчаливо. После заговори — много високо, ала много спокойно.
— Тя им казва — запревежда Нещото, — че не било грешно да се изписва името на Онзи, който прави облаците. Самият той често си го изписвал. Знаменит е Онзи, който прави облаците, дори и тия непознати знаят името му, тъй казва тя.