Пясъчните крале
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-097-2
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пясъчните крале». Краткое содержание книги:
Внезапна, светкавична, бърза смърт. Блясък и нищо повече. Осъзнаваше го, но съзнанието му бе променило малко този спомен. В представите му той бе малко по-продължителен, първо скафандърът й се подпалва, после дрехите й пламтят с ярки отблясъци и накрая засиява и кристалът. Тя е гола, гърчи се в огъня, носи се към звездите. Но вече не диша.
Ала въпреки това е жива.
Симбионт между човек и тъмен, същество от материя и енергия, извънземно, чанглин, преродено създание с ум на човек и бързина на тъмен. Което вече не беше Мелиса.
Бърз приятел.
В спомените си той нямаше търпение да се присъедини към нея. Тя му се усмихваше подканящо. Друг тъмен чакаше него. Бранд бе готов да се слее. А после, заедно, той и Мелиса щяха да побегнат, по-бързи от звездолетите, по-бързи от светлината, надалече. Галактиката щеше да им принадлежи. Може би дори вселената.
Но служителят протегна ръка и нареди:
— Тя е втора.
Пълничката Канада отскочи от повърхността, без да се поколебае и за миг. Знаеше какви са рисковете, но и тя, като тях, беше мечтател. Заедно бяха преминавали тестовете, заедно бяха пътували и Бранд познаваше добре безграничния й оптимизъм.
Тя се понесе към Мелиса и протегна ръка. Предавателят й беше включен. Бранд помнеше добре гласа й.
— Ей — извика Канада. — Моят е бавен. Представяте ли си, истински бавен тъмен! — Засмя се. — Ехей, малък черньо, къде си? Ела при мама. Ела да се слеем, мъничък…
После оглушителен писък, прекъснат още преди да е започнал.
И Канада избухна.
В началото, естествено, беше само блясъкът. Бяха я отхвърлили. Три четвърти от всички кандидати за сливане биваха отхвърляни. Вместо това ги изяждаха. Само че този път тъмният не я бе обвил напълно. Ако го беше направил, нямаше да остане нищо от нея след първоначалното превръщане.
Но този тъмен само я бе разрязал през кръста. Краката й продължаваха да се въртят в налудничав танц след експлозията и разхерметизирането. Кръвта й бе замръзнала в миг.
И всичко това за не повече от секунда. Сетне ново изригване и пустота. Само Мелиса, но с помръкнала усмивка, очакваща.
— Жалко — каза служителят. — Тя даваше големи надежди на тестовете. Ти си следващият.
Бранд гледаше Мелиса и звездите зад нея. На вместо тях пред очите му беше Канада.
— Не — промълви той. За първи път в него се надигна страх.
По-късно, когато се върнаха на станцията, започна да повръща. Заспа, а като се събуди, целият трепереше.
Бранд остави Роби с тъмния и потърси успокоение в своя ангел. Тя го очакваше, както винаги усмихната и жадуваща за компанията му, жената-дете с меки криле. Когато той влезе, си играеше в хамака и си тананикаше. Щом го зърна, литна към него.
Той я целуна страстно, тя обви криле около него и двамата се запремятаха засмени из каютата. В прегръдката й всичките му страхове изчезваха. Тя го караше да се чувства силен, уверен, готов да завладява. Тя го обожаваше и беше страстна — много по-страстна от Мелиса.
Подобно на бързите приятели и тя бе създание от космоса. Крилете й никога нямаше да могат да функционират в гравитация и тя щеше да издъхне до месец. Дори в безтегловност ангелите не живееха дълго. Беше му третата, изработена от биоинженерите в Джунглата, които знаеха колко е готов да плати един ловец за добра компания. Но това нямаше значение. Те бяха клонинги, всичките еднакви повече от близнаци в своята деликатна, страстна, ангелска опростеност.
Смъртта не бе заплаха за тяхната любов. Нито разприте и разделите. Когато се отпускаше в обятията й, Бранд знаеше, че винаги ще е негова.
По-късно двамата останаха да лежат голи в хамака. Ангелът го гъделичкаше зад ухото и се кискаше, галеше го с нежните си ръце и с крилете.
— Какво мислиш, Бранд?
— Нищо, ангел мой. Не се тревожи.
— О, Бранд! — Тя изглеждаше обидена.
Той не можа да сдържи усмивката си.
— Добре де. Мислех си, че все още сме живи, което означава, че Роби не е закачила онзи тъмен.
Ангелът потрепери и го прегърна.
— Ооо! Бранд, плашиш ме. Не говори за смърт.
Той си играеше с къдриците й, все така усмихнат.
— Казах ти да не се безпокоиш. Няма да те оставя да умреш, ангел мой. Нали ти обещах да ти покажа бърз приятел, помниш ли? И звездите също. Днес отиваме при звездите, също като бързите приятели.
Тя се изкиска, отново изпълнена с щастие. Не беше трудно да я зарадваш.
— Разкажи ми за бързите приятели.
— Вече ти разказвах.
— Зная. Но обичам да те слушам, Бранд. В разказите ти те са толкова красиви!
— Да, в известен смисъл. Те са студени, вече не са хора, но понякога наистина са красиви. Движат се много бързо. Имат достъп до други участъци на космоса, където законите на природата са различни, пето измерение или хиперпространство, не зная точно…