Пясъчните крале
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-097-2
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пясъчните крале». Краткое содержание книги:
Той опита да се пребори с него. Положи всички усилия. Прекара цял час в шлюза, но дори не успя да си сложи шлема. Ръцете му трепереха и на два пъти повърна. Накрая, победен и унизен, призна истината. Никога нямаше да се слее.
Откара улова си в джунглата Чанглин и взе полагащата се премия. Станцията изкупуваше тъмните по стандартни цени, но имаше и друг купувач, мъж на средна възраст, който навремето бе управлявал транспортен кораб. Бранд продаде тъмния на него, на този изпълнен с надежда и провалил се на тестовете оптимист. А после стана свидетел на смъртта му.
Още един изоставен кораб се присъедини към Джунглата, понесе се в затворена орбита заедно с останалите черупки, отломки на чужди мечти.
Бранд продаде своя тъмен отново, този път на станцията. Месец по-късно, когато Мелиса се върна, й разказа. Очакваше сълзи, избухване, укори. Но тя го погледна със странно безразличие. А той я помоли да се върне при него.
— Можем да идем на Земята — каза й. — Ще останем на орбита и учените ще те прегледат. Ще се опитат да те разединят, или каквото е там. Със сигурност ще се радват да получат възможност. А ти ще им обясниш как да строят ПБС кораби. И ще сме заедно. — В думите му се долавяше детинска надежда.
— Не — отвърна кратко Мелиса. — Ти не разбираш. Това е смърт за мен.
— Ти каза, че ме обичаш. Че ще останеш с мен.
— О, Бранд. Аз наистина те обичах. Но няма да се откажа от звездите. Те са моята любов сега, те са всичко за мен. Бранд, аз съм бърз приятел, а ти си само човек. Нещата са различни. Не мога да се върна на Земята, а ти не искаш да се слееш. Земята е място за хора като теб. А звездите принадлежат на нас.
— Не! — извика той, за да укроти надигащия се плач. — Ще остана тук и ще заловя друг тъмен. Обичам те, Мелиса. Ще остана при теб.
За съвсем кратко тя изглеждаше натъжена.
— Мисля, че ще мога да те навестявам — отвърна. — Когато имам време и ако го искаш.
Така и стана. Но с годините посещенията й се разреждаха. Бранд все по-трудно я разпознаваше. Златистото й тяло избледня, макар че запази очертанията на двайсетгодишна, каквато беше, когато се сля. Вълнистата й златна коса доби сребристобял оттенък, а очите й станаха хладни. Често, докато беше с него на орбита около Джунглата, тя не присъстваше духом. Говореше за неща, които той не можеше да разбере, за бързи приятели, които не познаваше, за действия, надхвърлящи представите му. А той я отегчаваше с новини за Земята и хората.
Накрая разговорите се прекратиха. Не им остана нищо друго освен спомени и Мелиса престана да идва.
Роби го потърси по интеркома и Бранд бързо се облече.
— Мога ли да дойда с теб? — попита ангелът.
— Да — отвърна той и я дари с нежна усмивка. — Ще ти покажа бърз приятел, ангел мой. А после ще те отведа при звездите!
Тя полетя след него, през вратата, по коридора и на мостика.
Когато влязоха, Роби вдигна глава. Не изглеждаше доволна.
— Не ме слушаш, нали? Бранд, не желая питомничката ти да идва на мостика. Не можеш ли да задържиш перверзните си в пределите на каютата?
Ангелът изписука уплашено, доловила недоволството в гласа на Роби.
— Тя не ме харесва — рече изплашено на Бранд.
— Не се тревожи, аз съм тук — успокои я той. После се обърна към Роби: — Плашиш я. Моля те, мълчи. Обещах да й покажа бързите приятели.
Роби го изгледа навъсено и включи централния екран.
— Гледайте тогава.
„Колесница“ беше в центъра на Джунглата. Около тях имаше поне десет изоставени кораба. Станция Чанглин се намираше ниско долу, в десния ъгъл на монитора, заобиколена от ловни кораби и щитове. В средата имаше голямо колело, въртящият се корпус на Хадес IV, с неговите барове и центрове за развлечение.
А недалеч от Хадес се носеше ято бързи приятели, поне шестима, все още малки и белезникави от това разстояние. Имаше и други в околното пространство, но тези бяха най-близко. И разговаряха — дори в твърдия вакуум на слънчевите покрайнини, с едно леко усилие на волята бързите приятели можеха да изведат своята тъмна аура във видимия спектър. Разговаряха със светлини.
Роби вече бе насочила „Колесница“ към тях. Бранд кимна на ангела и каза:
— Бързи приятели.
Ангелът изписука, отлетя при екрана и притисна нос към стъклото.
— Толкова са малки! — Пърхаше учестено с криле.
— Дай увеличение — нареди Бранд на Роби. Тя все едно не го чу и той се разкопча и сам увеличи образа. Роякът бързи приятели удвои размера си и ангелът засия.
— До пет минути ще сме при тях — обеща Бранд.
Роби се престори, че не го чува.
— Бранд, не зная за теб — каза тя съвсем сериозно, — но повечето хора, които си купуват такива сексиграчки, са болни, увредени или импотентни. Ти защо го правиш? Изглеждаш ми напълно нормален. Защо ти е този ангел, Бранд? Какво лошо има в една нормална жена?