Елантрис

— Пък и не ни трябва — допълни Даора. — Ще се изненадаш колко много работа може да свърши човек.

— Особено когато има две деца за по-гадните задачи — обади се Кайн с мазна усмивка.

— Само за това ли ставаме? — засмя се Лукел. — Да чистим пода?

— Единствената причина да има човек деца — отвърна Кайн. — С майка ти заченахме Даорн само защото ни трябваше някой за нощните гърнета.

— Татко, моля те — намеси се Кайсе. — Опитвам се да ям.

— Милостивият Доми да е на помощ на клетника, който прекъсне вечерята на Кайсе — подсмихна се Лукел.

— Принцеса Кайсе — поправи го момичето.

— О, значи малката ми дъщеричка вече е принцеса? — попита развеселено Кайн.

— Щом Сарене е принцеса, значи и аз съм. Нали си й чичо? Значи и ти си принц. Нали така?

— Да, така е. Но официално вече нямам титла.

— Сигурно са те изгонили, защото си говорил за нощни гърнета по време на вечеря. Принцесите не правят така. Това са ужасни маниери.

— Разбира се — потвърди Кайн с приветлива усмивка. — Чудно как не съм се усетил преди.

— Е — продължи Кайсе. — Ако ти си принц, дъщеря ти е принцеса.

— Боя се, че не е точно така — обади се Лукел. — Татко не е крал, така че децата му ще са барони или графове, а не принцове.

— Вярно ли? — попита разочаровано Кайсе.

— Боя се, че да — отвърна Кайн. — Но повярвай ми. Който твърди, че не си принцеса, не е чувал как мрънкаш, като дойде време за лягане.

Момичето се замисли за момент, несигурно как да приеме този коментар. Накрая просто се върна към вечерята. Сарене не й обръщаше внимание. Умът й бе зациклил на момента, в който чичо й призна, че вече няма официална титла. Миришеше на политика. Мислеше си, че знае всички събития от последните петдесет години в Теод, но не бе чувала, че Кайн официално е лишен от титла.