Елантрис

— Не че това ме прави по-малко негов син. — Лукел се усмихна широко. — Няма да зарежеш отговорността за мен толкова лесно.

— Дори самият Доми не би посмял да поеме отговорност за теб. Както и да е, това до него е Джала.

— Дъщеря ти? — попита Сарене, докато Джала правеше реверанс.

— Снаха — обясни тъмнокосата жена със силен акцент.

— Ти си от Фьорден? — изненада се Сарене. Косата беше само намек, но името и акцентът го доказваха.

— От Сворден — поправи я Джала. Не че имаше значение. Малкото кралство си беше практически провинция на Фьорден.

— Двамата учехме в университета на Сворден — обясни Лукел.

— Оженихме се миналия месец.

— Поздравления. Добре е, че не съм единствената младоженка в стаята. — Сарене искаше да прозвучи лековато, но не можа да скрие горчивината в гласа си. Усети голямата лапа на Кайн на рамото си.

— Съжалявам, Ене — каза нежно той. — Не исках да го споменавам. Заслужаваш по-добра съдба. Винаги си била весела като дете.

— Не е голяма загуба — отвърна Сарене с безразличие, което не изпитваше. — Все пак не го познавах, чичо.

— Въпреки това — включи се Даора. — Сигурно е било голям шок.

— Може да се каже — съгласи се Сарене.

— Ако ще помогне — продължи Кайн, — да знаеш, че принц Раоден беше добър човек. Един от най-добрите ми познати. Ако беше по-запозната с арелонската политика, щеше да знаеш, че не използвам тези думи често, когато говоря за двора на Ядон.

Сарене кимна. Беше донякъде щастлива, че е преценила правилно Раоден по писмата. Друга част от нея смяташе, че ще й е по-лесно, ако продължава да мисли, че принцът прилича повече на баща си.

— Стига приказки за умрели принцове — чу се настойчив глас от масата. — Ако не вечеряме скоро, татко ще спре да се оплаква от мен, защото ще умра.

— Да, Кайн — съгласи се Даора. — По-добре върви в кухнята да се увериш, че манджите няма да загорят.

Кайн изсумтя.

— Всичко се движи по график. Невъзможно е… — Едрият мъж спря, помириса въздуха, изруга и излезе бързо от стаята.

— Чичо Кайн ли готви вечерята? — изуми се Сарене.

— Чичо ти е един от най-добрите готвачи в града, скъпа — обясни Даора.

— Чичо Кайн? — повтори Сарене. — Готвач?

Даора кимна сякаш това бе всекидневие.

— Кайн е посетил повече места от всеки арелонец и е събрал всякакви рецепти. Мисля, че тази вечер готви някакво ястие от Джиндо.

— Това значи ли, че скоро ще ядем? — настоя Кайсе.

— Мразя джиндоска храна — оплака се Даорн. — Твърде е пикантна.

— Ти не харесваш нищо, ако не е сладко — подразни го Лукел и разроши косата му.

— Даорн, върви да повикаш Адиен.

— Още ли имате? — ахна Сарене.

Даора кимна.

— Последният. Братът на Лукел.

— Сигурно спи — обади се Кайсе. — Адиен винаги спи. Сигурно, защото умът му е само наполовина буден.

— Кайсе, момичетата, които говорят така за братята си, си лягат без вечеря — заплаши я Даора. — Даорн, заминавай.