Да се обичаме с отворени очи

Автор: Букай Хорхе, Салинас Сильвия
Язык: болгарский
Переводчик: Върбинка Василева Костадинова
Жанр: Другая проза

Электронная книга - «Да се обичаме с отворени очи». Краткое содержание книги:

Хорхе Букай отново ни изненадва, предлагайки този път на вниманието ни роман, в който основната тема е любовта и изграждането на взаимоотношенията в една двойка.
Много хора допускат грешката да търсят партньор като средство за разрешаване на собствените си проблеми. Смятат, че една интимна връзка ще ги излекува от мъките им, от отегчението, от липсата на смисъл в живота им.
Очакват двойката да запълни празнотата в тях. Каква ужасна грешка!
Когато избирам партньор с такива очаквания, накрая неизбежно намразвам човека, който не ми дава каквото съм очаквал.
А после? После може би ще потърся нов, и нов, и нов… Или ще реша да прекарам живота си, оплаквайки се от съдбата.
Ето защо, настъпят ли трудности в отношенията, първо трябва да осъзнаем, че те са неделима част от пътя към любовта. Разрешението е в това да се откажем от илюзията за съвършената двойка, в която няма конфликти и партньорите са вечно влюбени.
Това е истинският смисъл на двойката: не спасението, а срещата. Или по-скоро срещите.
Аз с теб.
Ти с мен.
Аз със себе си.
Ти със себе си.
Ние със света.

Перейти на страницу:

„Скъпа Лаура,

Умолявам те, не се сърди. Имах усложнения в работата и пътувах, затова не можах да отговоря на писмата ти. Мисля, че скоро ще имам малко повече време, за да ти отговоря. Междувременно не преставай да ми пишеш. Това, което казваш, ми е полезно и съм сигурен, че книгата ще бъде успешна.

Силно те прегръщам.

Фреди“

Не беше зле. Никак даже.

Роберто пое дълбоко въздух и потърси бутона за изпращане. Придвижи курсора до него и отново прочете писмото, което се готвеше да изпрати.

Върна се отново към съобщението и изтри „Силно“, оставяйки „Прегръщам те“.

Трябваше да престане да го редактира или никога нямаше да го изпрати. Във всеки случай, нямаше какво да губи: ако не измислеше някакъв отговор, писмата на Лаура щяха да секнат.

Натисна бутона за изпращане.

Екранът премигна и се появи потвърждението: „Съобщението е изпратено“. Нямаше връщане назад.

Глава 6.

Приличаше на влюбен юноша, затаил дъх край компютъра, както когато беше на шестнайсет години и стоеше до телефона, очаквайки обаждането на Росита, първото му гадже.

Но Роберто не беше на шестнайсет и Лаура не му беше гадже, така че се чувстваше доста неловко от неоснователното си вълнение.

Когато очакваме да се случи нещо, в което не можем да се намесим, то винаги се бави. При всички случаи, дори и закъснението да е обяснимо, на човек винаги му се струва, че то е прекалено дълго. Ето защо седмицата без вести от Лаура му се стори непоносима.

Какво щеше да прави, ако тя не му пишеше?

Постепенно Лаура заемаше в мислите му място, което далеч надхвърляше ролята й в подобна несъществуваща връзка.

Легна си, замислен за стихотворението за въображаемия човек на Никанор Пара9.

В понеделник сутрин се събуди в четири часа, неспокоен, със силно сърцебиене и окъпан в пот. Не помнеше ясно, но го бе обзело смътното усещане, че я бе сънувал.

Бе сънувал Лаура… въображаемата Лаура.

Беше учил, че сънищата са образи, свързани със сетивата, и че хората, слепи по рождение, сънуват звуци. Как може да се сънува представата за някого?

„Колко още трябва да чакам?“ — помисли си той.

Потърси бял лист и надраска:

„Двайсет пъти на ден, седем пъти в седмицата, включвам компютъра, изчаквам да се заредят програмите, отварям пощенската си кутия, проверявам съобщенията, но не намирам онова, което търся, натискам бутона за изход, отново трябва да чакам, за да изляза, проклятие, изключвам компютъра, изпивам кафето, пускам телевизора, оставям всичко… и започвам отначало.“

Роберто облече якето си и излезе на улицата само за да не стои вкъщи.

Не беше достатъчно.

Беше логично да стане така.

Тя пише, мисли, а онзи идиот не й отговаря.

Какъв глупак… Една невероятна жена те включва в проекта си, поема отговорност за нещо, което сте замислили заедно, комуникацията прекъсва, а от теб — ни вест, ни кост. Ако ти не си глупак, не знам кой е.

Не може да си толкова тъп, че да караш една жена да чака отговор, който въобще не пристига… Ако не те интересува, кажи й: „Не проявявам интерес“ — и край…

Това са мъжете, които после се оплакват, че жените ги изоставяли…

Докато вървеше, гневът му към Фреди нарастваше все повече. На негово място той никога не би постъпил така. Спомни си за фразата, която майка му повтаряше до втръсване: „Господ дава хляб на този, който няма зъби“, и се присмя на себе си заради вулгарната асоциация.

„Може би начинът да се погрижа за детето в мен е да започна да мисля като майка си…“, каза си той. И отново се засмя, този път на висок глас, докато се качваше по стълбите към апартамента си.

На няколко крачки от вратата чу позвъняването на телефона. „Лаура!“, извика и побърза да стигне до апарата, преди да се е включил телефонният секретар.

Малко по-късно, докато събираше съдържанието на джоба си, разпиляно на прага, успя да подреди логично мисълта си и да разбере, че подсъзнанието му беше изиграло лоша шега.

Когато най-после намери ключовете и отвори вратата, чу гласа на Кристина, която записваше края на съобщението си:

— Мъчно ми е, че не ми отговаряш, така че няма да се обаждам повече. Може би в друг момент от живота ни ще можем да поговорим. Сбогом.

За миг изпита усещането, че не за първи път чува тези думи, точно същите, макар и произнесени от различен човек…

Роберто сви рамене в отговор на собствените си мисли и си каза, че така е по-добре, защото в момента не знаеше какво да й отговори. Каза си и че не бива да се разсейва: нуждаеше се от всичките си сили, за да понесе мълчанието на Лаура.

вернуться

Раrra, Nicanor, „Chistes para desorientar a la poesia“, Visor Libros, Madrid, 1989. Стихотворението е за въображаем мъж, който си припомня любовта на една въображаема жена и сърцето му отново започва да тупти. — Б.р.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?