Да се обичаме с отворени очи
- Автор: Букай Хорхе, Салинас Сильвия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Върбинка Василева Костадинова
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Да се обичаме с отворени очи». Краткое содержание книги:
Много хора допускат грешката да търсят партньор като средство за разрешаване на собствените си проблеми. Смятат, че една интимна връзка ще ги излекува от мъките им, от отегчението, от липсата на смисъл в живота им.
Очакват двойката да запълни празнотата в тях. Каква ужасна грешка!
Когато избирам партньор с такива очаквания, накрая неизбежно намразвам човека, който не ми дава каквото съм очаквал.
А после? После може би ще потърся нов, и нов, и нов… Или ще реша да прекарам живота си, оплаквайки се от съдбата.
Ето защо, настъпят ли трудности в отношенията, първо трябва да осъзнаем, че те са неделима част от пътя към любовта. Разрешението е в това да се откажем от илюзията за съвършената двойка, в която няма конфликти и партньорите са вечно влюбени.
Това е истинският смисъл на двойката: не спасението, а срещата. Или по-скоро срещите.
Аз с теб.
Ти с мен.
Аз със себе си.
Ти със себе си.
Ние със света.
Знам, че четеш това, което пиша, сигурна съм, че включваш компютъра, очаквайки писмата ми, и знам, че в момента не можеш да пишеш. Писането е нещо, което ни спохожда, завладява ни, не можем да го насилваме.
Мислих много за нещо, което обсъждам и с пациентите си: как да приемем ритъма на другия. Затова чакам търпеливо да настъпи моментът, в който ще можеш да контактуваш с мен.
При двойките, с които работя, виждам, че често възникват неразбирателства заради различния ритъм, на който е подчинен животът им. Знам, че е важно да се приеме ритъмът на другия. Знам, че мъжете бягат, когато усетят, че са притиснати.
Жените обикновено се оплакват, че мъжете се затварят и не общуват, а не си дават сметка, че това става в отговор на упражнявания от тях натиск. Мъжете се затварят, когато се чувстват насилени, когато не им даваме времето, от което се нуждаят.
Казвам си, че трябва да продължа да ти пиша заради удоволствието, което ми носи. Спомни си темата за даването и получаването, по която сме разговаряли толкова пъти.
Актът на даването сам по себе си е равносилен на получаване: получавам удоволствие от това, че получаваш нещо хубаво, което имам да ти дам. Получавам радостта да ме слушаш и да оценяваш онова, което ти давам. Няма смисъл да даваме, ако очакваме нещо повече от самия акт на даването.
Но идва момент, в който се нуждая от думите ти, в който ме боли от мълчанието ти. Ето защо се налага да ти кажа, че това е последното ми писмо.
Ще се срещнем при друго пътуване, на друг конгрес, в друг момент…
С обич: