Всичко наопаки

Реших да не се правя на интересен и казах истината:

— Не, не успях. Отвикнал съм да ставам рано, а не исках да закъснявам.

— Правилно — кимна той одобрително. — Дана вече е станала, току-що будилникът й звънна, чух го, а ние с тебе ще пием кафе, докато тя се мие. Това е само за първия път, ще й кажа да си навива будилника за седем без петнайсет и когато дойдеш, да е готова.

Последвах го във вече познатата трапезария, където според всички правила на скъпите хотели беше сервирана изцяло европейска закуска и дори имаше три прозрачни кани с прясно изцедени сокове — ако съдя по цвета: портокалов, от моркови и от цвекло. Но тези сокове бяха единственият диетичен продукт на масата, всичко останало се оказа, както снощи ме беше предупредил Артьом, тлъсто и тежко. Добре, че нямам проблеми с теглото, така че си позволих да си намажа мекото пухкаво бяло хлебче с висококалоричния пастет, който още вчера много ми беше харесал.

— Купих всичко, което заръча — започна Михаил Олегович, — подредихме уредите според твоя план. Обзаведохме стаята ти, сега ще отидеш да се преоблечеш и ще видиш. Ако ти трябва още нещо — кажи ми, не се притеснявай. Ето ти талмуда — с трясък, от който едва не подскочих, той стовари пред мен дебела книга със скъпа кожена подвързия, нещо като ежедневник, — ще съставяш план за всеки ден и ще записваш резултатите. Какво е направено, какво не е и защо. Ще проверявам.

Виж ти, виж ти, а аз бях сигурен, че той беше споменал за отчет и контрол просто така, заради приказката. Добре де. Покорно взех талмуда и го пъхнах в обемистия сак, в който бях донесъл спортния си екип и някои други неща — дискове и касети.

— Сега за готвенето за Дана — продължи Руденко. Предадох на Нина, нашата домашна помощница, това, което ти ми каза вчера. Когато привършите с Дана, Нина ще дойде при теб и ще й обясниш всичко подробно. В неделя няма часове с Артьом, така че сега ще поработите до девет, а вечерните занимания можете да проведете по-рано. Смятай, че в неделя работният ти ден свършва по-рано.

— Значи Артьом има почивен ден в неделя? — уточних наивно аз.

— Да. А ти нямаш — отсече шефът. — В неделя Дана има самоподготовка по хуманитарните дисциплини, така че и тя няма почивни дни. Ако това те успокоява.

Да бе, как не. Дори насън не виждаме покой. Чувствам, ще има да патя в тая къща…

От коридора се чуха бързи леки стъпки и в трапезарията влетя Юля, облечена с нещо дантелено и полупрозрачно.

— Ау! — Тя ловко се престори, че не е очаквала да види външен мъж, тоест мен. — Извинете, че съм в такъв вид, мислех, че няма никого… Вуйчо Миша, исках да пия сок…

Руденко мълчаливо кимна и цялата му твърде изразителна физиономия говореше, че племенницата трябва бързичко да си изпие сока и да се омита. Аз с делови вид трупах върху поредното хлебче резенчета нежнорозова шунка и не поглеждах момичето. При това не правех никакви усилия, за да не я поглеждам. Благодарение на Артьом, че ме предупреди — инак можеше да се облещя по младите й прелести.