Жени
- Автор: Буковски Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Контркультура
Электронная книга - «Жени». Краткое содержание книги:
— Това наистина звучи добре. Как ми се иска и аз да можех да откривам такива интересни хора.
— Можеш да отидеш утре. Ще се возиш цял ден за един долар.
— Май ще пропусна.
— Писа ли днес?
— Малко.
— Добре ли се получи?
— Човек никога не знае, докато не минат осемнайсет дни.
Ди Ди отиде да види птичките в клетката и да им поговори.
Беше добра жена. Харесваше ми. Наистина се грижеше за мен и искаше да се чувствам добре, да пиша добре, да се чукам добре и да изглеждам добре. Усещах, че е така. И това беше приятно. Може би някой ден щяхме да отидем заедно на Хаваите. Приближих се към нея и я целунах по дясното ухо.
— О, Ханк! — каза тя.
Когато се прибрахме от Каталина в Лос Анджелис, една вечер седяхме у нас, което беше необичайно. Беше късно вечерта. Лежахме голи на леглото, когато телефонът в съседната стая звънна.
Беше Лидия.
— Ханк?
— Да?
— Къде беше?
— В Каталина.
— С нея?
— Да.
— Слушай, след като ми каза за нея, толкова се ядосах, че се забърках в една история с един мъж. Беше хомосексуалист. Ужасна история.
— Липсваш ми, Лидия.
— Искам да се върна в Лос Анджелис.
— Това ще бъде хубаво.
— Ако се върна, ще се откажеш ли от нея?
— Тя е добра жена, но ако се върнеш, ще се откажа от нея.
— Тогава се връщам. Обичам те, дядо.
— И аз те обичам.
Продължихме да си говорим. Не знам колко дълго. Когато свършихме, се върнах в спалнята. Ди Ди изглеждаше заспала.
— Ди Ди? — казах.
Повдигнах едната й ръка. Беше прекалено отпусната. Кожата беше като гума.
— Не се преструвай, Ди Ди. Знам, че си будна.
Тя не помръдна. Огледах се и видях, че кутийката й за сънотворни е празна. А по-рано беше пълна. Бях пробвал тези хапчета. Само едно стигаше да те приспи — но чувството беше по-скоро сякаш си в безсъзнание, заровен под земята.
— Изпила си хапчетата?
— Няма… смисъл… ще се върнеш при нея… няма… смисъл…
Изтичах в кухнята, взех една тенджера, върнах се и я сложих на пода до леглото. После издърпах главата и раменете на Ди Ди през ръба на леглото и пъхнах пръстите си в гърлото й. Тя повърна. Повдигнах я да подиша малко, после повторих процедурата. Отново и отново. Ди Ди не спря да повръща. Веднъж, когато я повдигнах, зъбите й паднаха от устата. Останаха да лежат на чаршафа — горната и долната челюст.
— Ох… зъбите ми — каза тя.
Или поне се опита.
— Не се тревожи сега за зъбите си.
Пак си пъхнах пръстите в гърлото й. После я дръпнах назад.
— Не ишкам да ми виждаш жъбите — каза тя.
— Няма проблем, Ди Ди. Зъбите ти са хубави.
— Ох…
Накрая тя се съвзе достатъчно, за да си сложи зъбите.
— Закарай ме вкъщи — помоли тя. — Искам да се прибера.
— Ще остана при теб. Тази вечер няма да те оставя сама.
— Но накрая ще ме напуснеш, нали?
— Хайде да се обличаме — рекох.
Ако беше на мое място, Валентино щеше да задържи и двете — и Лидия, и Ди Ди. Точно затова е умрял толкова млад.
20
Лидия се върна и си намери хубав апартамент в Бърбанк. Сега сякаш ме обичаше много повече, отколкото преди да се разделим.
— Мъжът ми имаше голям кур и толкова. Нямаше характер, нямаше вибрации. Само един голям кур — и си мислеше, че повече не му трябва. Господи, колко ми беше скучно с него! А с теб вибрациите никога не спират… като електричество, което тече във вените ми.
Лежахме заедно на леглото.
— А аз дори не знаех, че курът му е голям, защото тогава още не бях виждала друг — добави тя и внимателно ме огледа, преди да добави. — Мислех си, че всичките са такива.