Кралят-маг

— Няма нужда да им казваме как точно си се борил с тигъра.

И посочи гърдите ми. Видях белезите от ноктите и зъбите й, а знаех, че под препаската ми има и други.

Изсмя се отново, целуна ме и си отиде.

Деня изкарах в джунглата, далече от семейството. Понякога си мисля за тази жена и й желая добро; надявам се Джаен да я е направила щастлива и да я е дарила с дълъг живот; а на мъжа й — повечко мехове с вино за наочници.

Тъй че любовта е един великолепен приятел, но да си прекарваш свободното войнишко време, като се правиш на разгонен нерез всеки път, щом се появи някоя жена на левга околовръст — това не. Не само съм избягвал неприятностите, но и болестите. Баща ми веднъж каза, в едно от редките си споменавания за секса и след като се увери, че майка ми и сестрите не са наблизо да чуят:

— Някои ще си набутат паламарката там, където и шипа на бастуна си не бих пъхнал.

И определено беше прав.

Чувал съм също така да казват, че когато един мъж прави любов, кръвта му нахлува в долната половина на тялото и това обяснява защо мъжете не могат да чукат и да мислят едновременно, което звучи доста логично. Джаен ми е свидетел, че по това обвинение съвсем не съм невинен. Но стига толкова по тази тема.

Всичко дотук може да звучи като самохвалство, но нямам намерение да е така, защото си имам и много слабости, което би трябвало да е очевидно предвид положението ми тук, на този самотен остров, като изгнаник, който може да очаква, че само смъртта ще направи участта му по-добра, като му даде шанс да се върне на Колелото и да изкупи деянията си в друг живот.

Не си падам много по четенето и не проявявам особен интерес към удоволствията, произтичащи от слушането на предания, от схоластични дебати или гледане как разни глупци изобразяват човешки дела. Живопис, скулптура, разни такива неща мога да похваля, но в думите ми няма да се съдържа и капка искреност. От изкуствата ме трогва само музиката — от свирнята на някое хлапе на дървена цафара до певеца, акомпаниращ си сам на струнен инструмент или сложната дворцова симфония.

Философия, религия, етика — тези неща ги оставям за по-мъдри глави от моята.

Преди време щях да кажа, че най-големият талант е онзи, който според Лайш Тенедос е най-важният. Бях дарен с добър късмет, нещо, което войниците винаги трябва да носят със себе си.

А сега?

Това гордо твърдение сигурно се е оказало шега, такава, която би накарала бога-маймуна Вачан, бога на глупците и бога на мъдростта, да изпищи от смях и да прави задни кълбета злобно ухилен.

Още едно нещо, което научих от баща си, беше винаги — винаги — да се подчинявам на семейния девиз: „Държим на верността“. Когато положих клетва за вярност пред Лайш Тенедос, много преди да поставя короната на главата му, беше до смърт. Иронията е в това, че клетвите ми към него така и не бяха зачетени по достойнство. Но все едно, за този грях да си отговаря Тенедос.