Черна неделя
- Автор: Харрис Томас
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Черна неделя». Краткое содержание книги:
По деловите въпроси обаче беше коренно различна. Ландър бързо схвана, че не може да я смае с изключителните си технически познания. Трябваше да й обясни плана си до най-малките подробности, минута по минута, като междувременно изясняваше термините. Тя проявяваше несъгласие обикновено когато ставаше дума за подхода към хората и той откри, че е извънредно проницателна в преценките си и има голям опит с поведението на изплашени мъже и жени в екстремни ситуации. Дори когато беше непреклонна в несъгласието си, нито веднъж не подчерта становището си с движение на тялото или изражение на лицето, изразяващи нещо друго освен съсредоточеност.
Когато техническите проблеми поне на теория бяха решени, Далия разбра, че най-голямата опасност за проекта на Ландър е неговата личностна неустойчивост. Приличаше на великолепна машина, управлявана от дете със склонност към убийство. Ролята й трябваше да става все по-покровителствена. В тази област невинаги можеше да пресмята, налагаше се и да чувства.
С течение на времето започна да споделя с нея за себе си — безобидни неща, които не му причиняваха болка. Понякога вечер, малко пийнал, не спираше да роптае срещу несправедливостите във флотата, докато най-сетне й писваше, и късно след полунощ се качваше в стаята си, като го оставяше да ругае пред телевизора. И изведнъж, една нощ, както седеше на ръба на леглото му, той й поднесе като дар една история. Разказа й как за първи път видял дирижабъл.
Бил осемгодишно дете с импетиго на коленете и стоял на празното игрище в провинциалното училище, когато вдигнал глава и видял въздушния кораб. Сребрист, носещ се плавно на вятъра, той плувал над училищния двор, а във въздуха след него оставали малки предмети, които бавно се спускали към земята — захарни пръчки на малки парашутчета. Майкъл се завтекъл след него и тичал, докато можел да остане в сянката му. Другите деца се боричкали за лакомствата. Стигнал до разораната земя в края на двора и сянката се отдалечила, като се къдрела по браздите. Ландър, който носел къси панталонки, паднал и откъртил струпеите от коленете си. Изправил се и гледал дирижабъла, докато изчезнал от погледа му, със струйки кръв по краката и захарна пръчка с парашутче в ръка.
Докато говореше, погълнат от разказа си, Далия, без да спира да слуша внимателно, се изтегна на леглото до него. Тогава той се върна при нея. Светлината и чудото на онзи ден още играеха по лицето му.
След това спря да се стеснява. Тя изслуша ужасното му желание и го прие като свое. Дари му тялото си. Не с попарени очаквания, а с изобилстваща благосклонност. Не виждаше нищо грозно в него. Вече чувстваше, че може да й каже всичко, и започна да се разтоварва — изливаше върху нея нещата, които не можеше да каже на никого, дори на Маргарет. Най-вече на Маргарет.
Далия слушаше със съчувствие и съпричастен интерес. Никога не показа и следа от отвращение или погнуса, въпреки че се научи да бъде нащрек, когато говореше за определени неща, защото внезапно можеше да се разгневи на нея за оскърбления, нанесени му от други. Далия трябваше да познава Ландър и го изучи добре, по-добре от всички, които имаха възможност да го опознаят, включително и от комисията, която беше разследвала последните му действия. Следователите трябваше да разчитат на купища снимки и документи, свидетелите им се държаха сковано. Далия чу всичко от устата на чудовището.
Вярно, че изучи добре Ландър, за да го използва, но пък кой слуша на вятъра? Би могла да направи много за него, ако целта й не беше убийство.
Изключителната му откровеност и собствените й логически заключения я снабдиха с много прозорци към миналото му. През тях наблюдаваше как се кове оръжието й…
Общообразователно училище „Уилет-Лорънс“, селско училище между Уилети Лорънс, Южна Каролина, втори февруари 1942 година.
— Майкъл, Майкъл Ландър, ела на дъската и прочети съчинението си. Искам много да внимаваш, Бъди Айвс. И ти, Джуниър Аткинс. И двамата се забавлявате, докато Рим гори. На шестседмичните контролни класът ще се раздели на овце и кози.
Налага се да вика Майкъл още два пъти. Той е учудващо дребен, когато тръгва по пътеката между чиновете. „Уилет-Лорънс“ няма ускорена програма за надарени деца. Вместо това Майкъл „прескача“ напред. Той е осемгодишен и е в четвърти клас.
Бъди Айвс и Джуниър Аткинс са дванайсетгодишни и са прекарали предишното междучасие, като са топили главата на един второкласник в тоалетната чиния. Сега внимават много. В Майкъл. Не в съчинението му.
Майкъл знае, че трябва да плати. Изправен пред класа в торбестите си къси панталонки, единствени в класната стая, четящ едва чуто, той знае, че трябва да плати. Надява се това да стане на игрището. Предпочита да го бият, вместо да го давят в тоалетната.