Черна неделя

— Един момент, господин Хопкинс. — Музи направи знак на гърка, който пристъпи и щателно претърси Ландър, после погледна към Музи и поклати глава.

— Седнете, моля. Благодаря, Сопол. Почакай отвън. — Едрият мъж затвори вратата след себе си.

— Какво гадно име — отбеляза Ландър.

— Да, но той не го знае — отвърна Музи и попи лице с кърпичка. Подпря брадичка на върховете на пръстите си и зачака.

— Подразбрах, че сте човек с голямо влияние — започна Ландър.

— Без съмнение съм голям човек с влияние.

— Бих искал да се посъветвам…

— Господин Хопкинс, противно на очакванията ви, не е нужно да се впускате в безкрайни арабски увъртания, когато имате работа с араби, най-вече поради факта, че голяма част от американците не притежават изящната словесност и тънката проницателност, които ги правят интересни. Кантората не се подслушва. По тялото ви също няма микрофони. Кажете направо какво искате.

— Искам да изправя писмо до ръководителя на разузнавателната служба на Ал Фатах.

— И кой е той?

— Не знам. Вие трябва да разберете. Имам сведения, че сте с големи връзки в Бейрут. Писмото ще бъде запечатано по няколко особени начина и трябва да пристигне затворено.

— Да, естествено. — Очите на Музи бяха потънали в лой.

— Мислите, че ще изпращам бомба, нали? — рече Ландър. — Не е така. Ще сложа съдържанието на писмото в плика пред вас, на разстояние пет метра. Можете да оближете плика, а след това аз ще го запечатам както си знам.

— Свикнал съм да работя с делови хора, които се интересуват от пари. Политиците често или не могат да си платят сметките, или убиват от неумение. Не мисля, че…

— Две хиляди долара сега и две хиляди, ако писмото стигне непокътнато до адресата си. — Ландър отново сложи пачката на писалището. — И нещо друго: предлагам ви да си откриете банкова сметка в Хага.

— С каква цел?

— С цел внасяне на голямо количество либийска валута, ако решите да се оттеглите.

Настъпи дълго мълчание. Най-сетне Ландър го наруши.

— Трябва да сте наясно, че е наложително писмото да стигне направо при човека, за когото е предназначено. Недопустимо е да се предава от ръка на ръка.

— Тъй като не знам какво искате, ще трябва да действам слепешком. Бих могъл да поразпитам тук-там, но в ония краища дори питането е опасно. Не може да не знаете, че Ал Фатах е разделена на враждуващи фракции.

— Обърнете се към Черния септември.

— За четири хиляди долара? Никога.

— А за колко?

— Задаването на въпроси ще бъде трудно и скъпо, а дори тогава човек не може да е сигурен…

— Колко?

— Ще направя всичко, което е по силите ми, за осем хиляди долара, платени веднага.