Битката за Лабиринта
- Автор: Риордан Рик
- Серия: Пърси Джаксън и боговете на Олимп #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 978-954-27-0543-7
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Битката за Лабиринта». Краткое содержание книги:
Някакъв тип зад нас изшътка:
— Млъкнете! Идва ред на мажоретките!
— Здравейте! — извика в микрофона русокосата, с която се бях сблъскал на вратата. — Аз се казвам Тами, а до мен е Кели.
Кели направи циганско колело.
В този момент Рейчъл изпищя, все едно някой я бе убол с карфица. Няколко деца се обърнаха към нас и се подсмихнаха, но Рейчъл се взираше ужасено в мажоретките. Тами обаче изобщо не й обърна внимание, а заговори за страхотните занимания, които предлага училището.
— Бягай! — изсъска Рейчъл. — Веднага!
Написани от един от най-известните и обичани автори на фентъзи за деца — Рик Риърдън, — книгите от поредицата ПЪРСИ ДЖАКСЪН И БОГОВЕТЕ НА ОЛИМП са безспорен световен бестселър, преведени на 34 езика и издадени в над 40 милиона копия. Покорили световните класации за най-продавани детски книги, те са и сред най-популярните и коментирани заглавия от младите читатели в България. С четвъртата част от приключението идват още чудовища, излезли от дълбините на Тартар, остроумни диалози, осъществява се и най-опасната битка, водена до този момент на Хълма на нечистокръвните.
Плач. Който идваше някъде отдолу.
Прокраднах се зад стълбите. Там зееше отворена ниска врата, която вероятно водеше към мазето. Дори не бях предполагал, че в къщата имаше мазе. Надникнах вътре и видях два силуета в другия край, седнали сред щайги с амброзия и сладко от ягоди. Единият беше на Клариса. Другият беше на латиноамериканец с раздрани панталони и мръсна черна тениска. Косата му беше мазна и рошава. Той се беше свил и хлипаше. Това беше Крис Родригес — лагерникът, избягал при Люк.
— Спокойно — говореше му Клариса. — Хайде, пийни още малко нектар.
— Ти си видение, Мери! — Крис се сви в ъгъла. — Махни се!
— Не съм Мери. — Гласът й беше нежен и тъжен. Трудно ми беше да повярвам, че тя можеше да звучи и по този начин. — Аз съм Клариса. Спомни си, моля те!
— Тъмно е! — изпищя Крис. — Толкова е тъмно!
— Ела навън — заувещава го тя. — Слънцето ще ти помогне.
— Хиляди… хиляди черепи. Земята ще го излекува.
— Крис — умоляваше го Клариса, която сякаш всеки момент щеше да се разплаче. — Трябва да се оправиш! Моля те! Господин Д. ще се върне скоро. Той е специалист по лудостта. Не се предавай!
Очите на Крис искряха отчаяно като на приклещен плъх.
— Няма изход, Мери. Няма изход.
В следващия миг ме зърна и задавено изхъхри:
— Синът на Посейдон! Ужас!
Дръпнах се назад. Надявах се, че Клариса не ме беше видяла. Ослушах се, очаквах да изскочи и да ми се разкрещи, но тя остана вътре, продължи да говори на Крис с нежния си тъжен глас, опитваше се го да го придума да пийне още глътка нектар. Сигурно беше решила, че Крис бълнува. Но все пак — „синът на Посейдон!“. Крис гледаше към мен, но въпреки това имах чувството, че говореше за някой друг.
И колко нежно се държеше с него Клариса — изобщо не ми беше хрумвало, че тя може да си падне по някого. Как само произнасяше името му… Познаваше го отпреди той да избяга при Люк. И явно са били приятели. А сега той трепереше в тъмното мазе, страхуваше се да излезе навън и бълнуваше за някоя си Мери. Нищо чудно, че Клариса не искаше да стъпи отново в Лабиринта. Какво ли се беше случило с Крис там?
Чу се скърцане — май вратата към тавана се беше отворила. Хукнах навън. Не исках да оставам в къщата нито миг повече.
— Е, успя, скъпа — рече Хирон.
Анабет се качи на арената. Седна на една каменна пейка и заби поглед в земята.
— Какво стана? — попита Квинт.
Анабет погледна първо мен. Не ми стана ясно дали ми даваше някакъв знак, или просто в погледа й се четеше само страх. След това се обърна към учителя по фехтовка.
— Оракулът изрече пророчеството си. Аз ще поведа групата към работилницата на Дедал.
Не последваха поздравления и радостни възгласи. Не че не харесвахме Анабет и не искахме най-сетне да получи възможност да извърши подвиг, но тази мисия изглеждаше безумно опасна. След като вече бях видял Крис Родригес, не ми се мислеше, как Анабет ще се спусне в шантавия лабиринт.
Хирон тропна с копито по мръсния под.
— И какво точно се казва в пророчеството, скъпа? Думите са важни…
Анабет си пое дълбоко дъх.
— Ами… добре, ето какво гласеше: „В мрака на Лабиринта безкраен те праща съдбата…“.
Чакахме със затаен дъх.
— „там чакат те мъртвите, предателят и изчезналият с рогата.“
Гроувър изведнъж наостри уши.
— Изчезналият с рогата! Това се отнася за Пан!
— В компанията на мъртвите и на предателя не ми звучи особено добре — измърморих аз.
— И? — настоя Хирон. — По-нататък?
— „Дали ще пожънеш успех — туй на сенките господарят ще каже — продължи Анабет. — Със сетния си дъх на Атина кръвта…“
Спогледахме се смутени. Анабет беше дъщеря на Атина, а „сетният дъх“ определено не звучеше добре.
— Не бива да прибързваме с изводите — обади се Силена. — Анабет не е единственото дете на Атина, нали?
— А кой е този господар на сенките? — попита Бекендорф.
Никой не отговори. Сетих се за обаждането по Ирида и как бях видял Нико да призовава духове на мъртвите. Имах лошото предчувствие, че пророчеството се отнасяше точно до това.
— И как продължава? — настоя отново Хирон. — Пророчеството ми звучи недовършено.
Анабет се поколеба.
— Не помня.
Хирон вдигна вежди. Анабет беше прословута с паметта си. Никога нищо не забравяше.
Тя се размърда неловко.
— Нещо от рода на „в последния час ще донесе гибелта“.