Битката за Лабиринта
- Автор: Риордан Рик
- Серия: Пърси Джаксън и боговете на Олимп #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 978-954-27-0543-7
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Битката за Лабиринта». Краткое содержание книги:
Някакъв тип зад нас изшътка:
— Млъкнете! Идва ред на мажоретките!
— Здравейте! — извика в микрофона русокосата, с която се бях сблъскал на вратата. — Аз се казвам Тами, а до мен е Кели.
Кели направи циганско колело.
В този момент Рейчъл изпищя, все едно някой я бе убол с карфица. Няколко деца се обърнаха към нас и се подсмихнаха, но Рейчъл се взираше ужасено в мажоретките. Тами обаче изобщо не й обърна внимание, а заговори за страхотните занимания, които предлага училището.
— Бягай! — изсъска Рейчъл. — Веднага!
Написани от един от най-известните и обичани автори на фентъзи за деца — Рик Риърдън, — книгите от поредицата ПЪРСИ ДЖАКСЪН И БОГОВЕТЕ НА ОЛИМП са безспорен световен бестселър, преведени на 34 езика и издадени в над 40 милиона копия. Покорили световните класации за най-продавани детски книги, те са и сред най-популярните и коментирани заглавия от младите читатели в България. С четвъртата част от приключението идват още чудовища, излезли от дълбините на Тартар, остроумни диалози, осъществява се и най-опасната битка, водена до този момент на Хълма на нечистокръвните.
Двойните дъбови врати се отвориха със скърцане. Влязоха двама стражи с бронзови брони, подхванали възрастен мъж. Хвърлиха го на пода и той не помръдна.
— Татко!
Детето изтича при него. Дрехите на мъжа бяха раздрани. Косата му беше започнала да посивява, брадата беше дълга и къдрава. Носът му беше счупен. Устните му бяха подути и разкървавени.
Момчето повдигна главата му.
— Какво са ти направили? — Обърна се и изкрещя към стражите: — Ще ви убия!
— Само че няма да е днес — разнесе се глас.
Стражите се дръпнаха настрани. Зад тях се показа висок мъж в бяла роба. На челото му просвятваше тънка златна диадема. Брадата му беше остра като връх на копие. Очите му искряха жестоко.
— Помогнал си на атинянина да убие минотавъра ми, Дедал! Настроил си собствената ми дъщеря против мен!
— Сам сте си виновен за това, Ваше Величество — простена старецът.
Единият страж го срита в ребрата. Мъжът проплака от болка.
— Престанете! — извика момчето.
— Щом толкова много обичаш лабиринта си — заяви царят, — ще те оставя в него. Тук ще бъде работилницата ги. Тук ще твориш новите си чудеса! Измисли нещо, което да ме забавлява. Всеки лабиринт има нужда от чудовище. Ти ще си моето!
— Не ме е страх от вас — простена старецът.
Владетелят се усмихна студено. Впи поглед в момчето.
— Но те е грижа за сина ти, нали? Ако не ми се подчиняваш, следващия път стражите ми ще накажат не теб, а него!
Царят изскочи от залата заедно със стражите, вратите се затвориха с трясък и детето и баща му останаха сами в мрака.
— Какво ще правим? — извика жално момчето. — Татко, ще те убият!
Мъжът преглътна едва-едва. Опита се да се усмихне, ала разкървавената му уста беше ужасяваща.
— Не унивай, сине. — Той вдигна поглед към звездите. — Ще намеря начин да избягаме.
Разнесе се силен трясък — от външната страна на вратата бяха спуснали дебело резе — и аз се събудих, облян в студена пот.
На сутринта все още не се бях съвзел напълно, когато Хирон ни свика на военен съвет. Събрахме се на арената, което ми се стори доста странно — да разискваме бъдещето на лагера, докато Госпожа О’Лиъри дъвчеше пищяща розова гумена играчка с размерите на бивол.
Хирон и Квинт стояха начело край пирамидата с оръжията. До тях бяха Клариса и Анабет, които първи взеха думата, за да разкажат предисторията. Тайсън и Гроувър седяха колкото се може по-далеч един от друг. Присъстваха още дриадата Хвойничка, Силена Берегард, Травис и Конър Стол, Бекендорф, Лий Флетчър и Аргус, стоокият великан, който отговаряше за охраната на лагера. Появата му беше показателна за сериозността на срещата. Аргус се вясваше само в извънредни случаи. Докато Анабет говореше, той се взираше напрегнато в нея със стоте си сини кървясали очи.
— Сигурно Люк е открил входа към Лабиринта — рече Анабет. — Той знаеше всичко за лагера!
Стори ми се, че долових гордост в гласа й — тя все още изпитваше уважение към Люк, колкото и да беше зъл.
Хвойничка се прокашля.
— Точно това се опитвах да ви кажа снощи. Входът на пещерата винаги си е бил там. Люк често го използваше.
Силена Берегард се намръщи.
— Знаела си за входа към Лабиринта и не си ни казала?
Лицето на Хвойничка позеленя.
— Не знаех, че е важно. Някаква си пещера. Не си падам по-гадни пещери.
— Тя има добър вкус — измърмори Гроувър.
— Изобщо нямаше да й обърна внимание, ако… ако не беше Люк — Хвойничка позеленя още повече от смущение.
Гроувър изсумтя.
— Вземам си назад думите за добрия вкус.
— Интересно. — Квинт лъскаше меча си, докато говореше. — И вие смятате, че този младеж, Люк, ще се осмели да използва Лабиринта, за да нападне лагера?
— Със сигурност — обади се Клариса. — Ако успее да прекара армията си от чудовища направо в гората, без да е необходимо да преминават през вълшебните граници, ние сме загубени. Лесно ще ни победи. Сигурно го планира отдавна.
— Затова е изпратил разузнавачи в Лабиринта — рече Анабет. — Знаем го, защото… намерихме един от тях.
— Крис Родригес — вметна Хирон и изгледа многозначително Квинт.
— А — кимна Квинт, — онзи в… Да, разбирам.
— Онзи в какво? — попитах аз.
Клариса ми хвърли убийствен поглед.
— Въпросът е, че Люк търси начин да се ориентира в Лабиринта. Иска да намери работилницата на Дедал.