Исус е влюбен в мен
- Автор: Зафир Давид
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-954-9321-19-7
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Исус е влюбен в мен». Краткое содержание книги:
ЗАБАВЛЕНИЕТО Е НАПЪЛНО ГАРАНТИРАНО
Позвъних на вратата на пастора и Гавраил ми отвори, облечен в бельо на райета. Гледка, която преспокойно можех да си спестя.
Гавраил не ми обърна внимание, той бе твърде шокиран от вида на Йешуа.
— Какво си му направила?
— В дванайсетия рунд му забих страхотно ляво кроше — отговорих язвително.
— Не е време за хапливи забележки — отвърна Гавраил и звучеше по-строго отколкото и в часовете по конфирмация.
Обясних му какво се е случило. Гавраил ме изгледа гневно, отведе ме настрани и процеди:
— Остави Йешуа на мира!
А аз процедих в отговор:
— С най-, най-, най-, най-, най-, най-, още 524 пъти най-голямо удоволствие.
Гавраил въведе замаяния Йешуа вкъщи. При което ми направиха впечатление три неща. Първо, Гавраил се отнасяше с Йешуа така внимателно, както слуга със своя господар. Второ, Гавраил имаше на гърба си два огромни белега. И трето, чух глас, който извика: „Какво се е случило?“ и този глас страшно ми заприлича на гласа на майка ми.
Мигом се втурнах към един прозорец, надникнах в дома на пастора и наистина: майка ми се мотаеше там. Облечена само по бельо.
Сега вече изтрезнях напълно.
Глава 15
Гавраил въведе Йешуа в гостната, погрижи се за раните му и остана да бди край леглото му, докато той заспа. Защо месията се занимаваше с Мари? Гавраил не намери задоволителен отговор и накрая се върна при майката на Мари, която се гушеше в леглото му. За бившия ангел тази гледка беше невероятна. От десетилетия той бе копнял за нея и сега най-после мечтата му се беше сбъднала. Той се усмихна доволно. Разбира се, за ангелите не беше тайна, че Господ има странно чувство за хумор, но за Гавраил Божият хумор едва сега се показа в цялата си светлина. Това, хората да правят секс, беше просто чудата приумица на Всевишния.
И великолепно занимание.
Плашеше го само това, че краят на света скоро щеше да настъпи и шансовете на любимата на Гавраил да бъде приета в небесното царство клоняха към нула. Той се опита да убеди Силвия да приеме вярата, но тя само остави Библията на нощното шкафче и леко гризна ухото му. Тогава той съвсем забрави за намерението си да я въвежда в правия път.
Но дори и неговата голяма любов да успееше да се класира за небесното царство, той се съмняваше, че това Великолепно занимание ще Бъде допуснато там.
Майката на Мари попита Гавраил:
— Какво те тревожи?
Гавраил я успокои, че всичко е наред и я целуна.
— С дърводелеца ли е свързано? — Силвия не се предаваше. Все пак беше психолог.
Гавраил се замисли. Не можеше да й се довери за това. Не можеше да й каже, че преди да потегли за Йерусалим за голямата Битка между доброто и злото, Исус бе поискал още веднъж да слезе между хората, за да упражни за последно своя занаят като дърводелец. Че за тази цел месията беше дошъл при Гавраил, защото той беше ангелът, когото Исус обичаше най-много и че Гавраил бе предупредил Исус колко много са се променили времената и че една разходка сред хората няма да му спечели много приятели, но че месията е невероятно безразсъден тип, когото никой за нищо не може да разубеди, когато си навие нещо на пръста. Още по-малко можеше Гавраил да довери на Силвия, че Исус е бил на вечеря именно с дъщеря й.
Но какво искаше той от Мари?
— Все пак да очаквам ли отговор на въпроса си в рамките на деня? — осведоми се Силвия.
Той се обърна към нея и само каза:
— Този дърводелец е Велик човек.
— Едва ли е с Велики размери като твоите — подсмихна се Силвия, а Гавраил се изчерви. Едно беше ясно: В оставащите дни, в които светът все още щеше да съществува в сегашната си форма, той със сигурност нямаше да свикне с нейните подмятания за големия му орган.
Силвия отново започна да го целува. Естествено, тя се интересуваше от проблемите му, но от друга страна, твърде дълго е била без мъж до себе си. Имаше време да разговаря с него в качеството си на психолог.
Но Гавраил отвръщаше някак вяло на ласките й. Духом той беше при Йешуа. Мисията му беше Велика. Той трябваше да Въдвори Божието царство на земята. И никой не биваше да му попречи в това. Но от друга страна: такава посредствена личност като Мари едва ли можеше да сложи прът в колелото на свършващото време. Или?