Исус е влюбен в мен

— Беше прекрасна вечер — усмихна се Йешуа.

О, може би все пак ме намираше за привлекателна?

— Хапнах, попях, но най-вече се смях — обясни Йешуа. — Такава чудесна вечер не съм имал отдавна на земята. И то единствено благодарение на теб, Мари. Благодаря!

Той ме погледна с невероятните си очи, пълни с благодарност. Като нищо можеше да му се вярва, че отдавна не се е забавлявал така.

С повечко въображение това би могло да се изтълкува като интерес към мен. А толкова исках! Ако коленете ми да затрепереха още съвсем мъничко, щяха да затанцуват чарлстон.

— Може би искаш да се качиш горе с мен? — попитах, без много да му мисля и веднага се изплаших от самата себе си. Проклетото ми подсъзнание искаше да вкара този мъж в леглото ми?

— Но какво ще правим горе? — попита Йешуа съвсем простодушно.

Не, не биваше да си лягам с него. Това щеше да е грешка, по много и най-различни причини: заради Свен, заради Свен, заради Свен. Но и заради Ката, от която сигурно после цяла година щях да слушам намеци за инструменти.

— Мари?

— Да?

— Зададох ти въпрос.

— Да, зададе ми — потвърдих аз.

— А ще отговориш ли на въпроса ми?

— Разбира се.

Ние мълчахме.

— Мари?

— Да?

— Щеше да ми даваш отговор.

— А-аа, какъв беше всъщност въпросът?

— Защо трябва да те придружа до горе? — повтори меко Йешуа. Очевидно наистина не подозираше нищо. Откачалка. Той бе така невинен. Това някак си го правеше още по-привлекателен.

Но ако той нямаше представа защо искам да отидем горе, значи все още можех да избегна неловката ситуация и да се предпазя от извършването на поредната грешка. Или още по-лошо: той да ме отблъсне.

Като нищо можех да се измъкна. С моята пияна глава само трябваше да отговоря нещо не толкова банално като „да пийнем по кафе“.

— Какво искаш да правим? — попита още веднъж Йешуа.

— Да рендосваме.

— Да рендосваме?

Тъпото червено вино!

— А-аа… имах предвид да рундосваме.

— Да рундосваме?

— Да — ухилих се аз някак криво.

— Какво е това?

О, Боже, откъде да знам?

— Аз… ааа… тоест, имах предвид рендосване… да поправим покривното скеле — обясних бързо.

— Искаш да работим заедно на покривното скеле?

— Да! — отвърнах, щастлива, че нещата взеха такъв обрат.

— Но по това време ще събудим баща ти и сестра ти — започна да разсъждава Йешуа.

— Именно, и затова по-добре да не го правим! — заявих аз леко откачено.

Йешуа ме погледна учудено. Ухилих се смутено.

После той каза:

— Добре, тогава ще рендосваме заедно утре.

— Чух това! — извика задавено зад нас един агресивен глас. Обърнах се и иззад сливовото дърво в края на голямата градина пред къщата изскочи Свен. През цялото ли време ме е чакал пред дома ми?