Исус е влюбен в мен
- Автор: Зафир Давид
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-954-9321-19-7
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Исус е влюбен в мен». Краткое содержание книги:
ЗАБАВЛЕНИЕТО Е НАПЪЛНО ГАРАНТИРАНО
Огледах се изплашено. Беше пиян и ужасно разгневен:
— Ти ме измами! — извика той.
— Не съм — отвърнах.
— Да, бе, как ли пък не — каза иронично. — Обзалагам се, че през цялото време си се мъкнела с тази дългокоса маймуна.
— Приятелю — каза Йешуа спокойно и застана между нас. — Не повишавай тон на Мари.
— Изчезвай, хипарче. Или ще ти размажа муцуната! — заплаши го Свен.
— Не го прави — предупреди го меко Йешуа. Но Свен вече го беше зашлевил по лицето.
— О, Боже! — извиках и погледнах към Йешуа. Той държеше бузата си, изглежда Свен го беше ударил силно.
— Ела да се биеш, ако си мъж! — извика Свен на Йешуа.
Но Йешуа просто остана на мястото си, не направи нищо, съвсем нищо. Сигурно нямаше да му е трудно да ступа пияния Свен, изглеждаше доста трениран. Пък и определено не беше толкова пиян, колкото бе Свен. Само че Йешуа ни най-малко не се поддаде на провокацията:
— Няма да се бия с теб, прият…
— Не съм ти приятел! — Свен го удари още веднъж. Този път с юмрук.
— Ааа… — изстена Йешуа. Сигурно много го беше заболяло.
— Защитавай се! — предизвикваше го Свен.
Но Йешуа само си стоеше пред Свен, миролюбиво, без помен от агресия. Приличаше на Ганди за бедните. Но пък Свен го удари още веднъж. Йешуа падна на земята. Свен се нахвърли върху него, продължи да го удря още и още, като крещеше:
— Защитавай се, женчо!
Аз панически си помислих: „Да, Йешуа, защитавай се! Не се оставяй да те бият!“
Но Йешуа не отвръщаше на ударите. Свен продължаваше да го бие. Не можех повече да гледам, хванах Свен за яката и го дръпнах от Йешуа:
— Веднага престани с това!
Свен гневно се втренчи в мен, в лицето ме лъхна дъхът му на алкохол. За един момент се изплаших, че ще удари и мен. Но не го направи. Пусна Йешуа и ми каза:
— Не искам да те виждам повече! — и си тръгна.
Извиках след него колкото ми глас държи:
— Бъди сигурен, че няма!
После погледнах към Йешуа, който се изправяше, а устата му беше разранена от ударите. Чувствах се виновна, та нали моя беше вината, задето Свен беше откачил. Но бях ядосана и на Йешуа. Ако поне малко се беше защитил, сигурно нямаше така да го подредят. И аз нямаше да се чувствам така мъчително виновна!
— Защо не се защити? — попитах гневно и изпълнена с чувство за вина.
— Когато някой те удари по едната буза, подложи му другата — отвърна Йешуа съвсем спокойно.
Сега вече наистина се вбесих:
— А бе ти за кого се мислиш? — заядох се с него аз — за Исус ли?
Тогава Йешуа треперейки изпъна рамене, погледна ме дълбоко в очите и заяви:
— Да, аз съм Исус.
Глава 14
— Скоти! Да се махаме оттук! — извика Кърк.
— Но, капитане…
— Никакво но! Той съвсем сериозно си въобразява, че е Исус! — настояваше Кърк.
— Въпреки това не можем току-така да изчезнем!
— Защо? — Кърк направо щеше да откачи.
— Защото той е ранен.
Кърк се замисли: „Скоти има право, не можем да оставим Йешуа в това състояние сам.“
Но това не се поправи на Кърк.
— Скоти?
— Да, капитане?
— Има нещо, което отдавна се канех да ти кажа.
— И то е?
— Много ме нервираш.
Гледах Йешуа, който едва стоеше на краката си и чиято устна все още кървеше. Той каза със спокоен тон:
— Сигурно искаш да знаеш защо съм тук.
Не, не исках! Не ме интересуваше от коя лудница се е довлякъл. Ето защо отвърнах:
— Не говори нищо, трябва да си почиваш. Ей сега ще те заведа при Гавраил.
— Няма нужда, сам ще намеря пътя — каза Йешуа и се надявах наистина да успее, тъй като исках да се махна колкото се може по-бързо от него.
Той направи две крачки и се строполи. По дяволите!
Свен го е удрял по-силно, отколкото предполагах. Подкрепях го през целия път до дома на пастора. По някое време Йешуа поде:
— Дойдох на земята, защото…
Но аз само казах:
— Шшшт!
Не исках нищо да слушам. Стигаше ми безумието, което съпътстваше собствения ми живот. Неговото щеше да ми дойде в повече.