Последните българи

— Кой ще е първи, момчета? — изграка един от новопоявилите се.

— Първо претърсете стаята за ценности. После ще отмъщаваме за Асен — каза онзи, който беше отместил леглото.

Последваха няколко минути, през които бандитите тършуваха. Обърнаха всички скринове, разровиха навсякъде. Изкъртиха вратите на едничкия гардероб и разхвърляха всички дрехи и завивки.

— Къде си скатала пенсийката и скъпоценностите си? — попита единият.

Явно не ги беше забелязал в коридора. Или може би там въобще ги нямаше? В постепенно разпадащото се под ударите на лудостта от шока съзнание на бабата, се появи образът на Серафим, заграбващ всичко, което успее, и бягащ надалеч. Беше я изоставил. Както я беше изоставил покойният ѝ мъж. Както я беше изоставил и Ачо. Никой не я обичаше и всеки я беше отхвърлил…

— Къде са парите ма, свиньо?! — изкрещя мародерът и я хвана за плитката. Повлече я за нея през стаята.

— Нямам нищо — промълви през сълзи тя. — Оставете ме!

Ритникът в стомаха дойде неочаквано. Баба Спаска се сгърчи от болка.

— Алейдине, я по-кротко, бе! Да не я умъртвиш! — каза един от съратниците на насилника.

— Спокойно, Данчо. Има време.

Мародерът, който я беше ритнал, я сграбчи и я надигна, след което я обърна към центъра на стаята. Там друг от бандитите, събрал на купчина снимките ѝ, вече разкопчаваше панталона си.

— Изверги! — изхлипа жената.

— Я да мълчиш! — извика единият и я зашлеви през лицето.

— Помощ! — изкрещя бабата с последни сили.

Нов удар. Този път — с юмрук. Светът се разлюля под краката ѝ.

— Няма кой да те чуе. Всички се крият, а скоро и тях ще изровим от бърлогите им. Ще запалим цяло Жребичко. Ще ви изколим всичките!

Бабата продължаваше да плаче, а мародерът — да блъска тялото ѝ с гнусните си ръце. През това време онзи, в центъра на стаята, вече се облекчаваше, поругавайки спомените ѝ.

— Къде са децата ти? А?! На майната си. ХАХА! — изсмя се друг от мъжете. — Няма и да те намерят, помни ми думата. Радвай се, че поне те са далеч. И че няма да видят това, което ти предстои!

Мародерът, когото бяха нарекли Алейдин, я блъсна на леглото. Наведе се и започна да разкъсва дрехите ѝ. Бабата се гърчеше и крещеше. Бандитите се хилеха.

— Кой ще е пръв? — попита Данчо, разкопчавайки колана си.

— Викам първо да ѝ метнем един бой, че нали я видя какво прави с пушката. Да не пострада мъжеството ти — отвърна му Алейдин.

— Тая ли бе? — викна друг от мародерите. — Тя е жив зян! Ще умре още на първия половин час. Няма да е като оная от Исперихово — да държи два дена.

Мъжете обърнаха хищните си погледи към свитата на кълбо жена.

И ѝ се нахвърлиха.

Гнусните им ръце я опипваха и удряха едновременно. Спаска се опита да мисли за какво ли не — за миналото си, за Ачо, за Серафим. Тези мисли обаче не ѝ предоставяха убежище. Старото ѝ тяло беше извадено на показ и обругавано от безмилостните насилници, които отдавна върлуваха безнаказано по селата.