Тайният портал

— Само чай?

— Е, сигурно и бренди, и шери. Все нещо трябва да правят по цял ден богатите благородници, повечето от които нямат истинска работа. Така че се срещат в клубове, каквито, изглежда, има една камара. Клубове по крикет, военноморски, конни, игрални. Има дори и един бифтек клуб. Но според Фицджон „Уайтс“, „Уотиерс“ и „Брукс“ са трите наистина важни сборни пункта, там се събират всички авторитетни хора.

При думитесборен пунктв съзнанието ми изплува картина, която даваше на понятиетомъжки клубсъвсем ново значение. Представих си бърлога на греха с червени плюшени завеси. Жени по жартиери и оскъдни корсажи се умилкват около контета, които седят на игралните маси и залагат, а пред тях е пълно с наполовина изпити шишета с уиски. Трябваше да премигна, защото картината наподобяваше на сцена от един уестърн — всички мъже носеха каубойски шапки, а на бара в дъното върху бар стол се мъдреше тип, приличащ на Кристоф Валц от „Джанго без окови“. Определено въображението ми бе тотално объркано, но картината просто не искаше да изчезне.

— При всички положения е напълно безобидно — рече Себастиано. — Както при нас голф- и яхтклубовете.

— Но аз нямам желание да вися тук бездейно, докато ти се запознаваш с влиятелни хора — изтъкнах аз.

Преди да е успял да ми отговори, на вратата се почука и мистър Фицджон подаде глава.

— Изпратих един от лакеите до конюшнята. След малко каретата ще ви чака отпред, милорд. — Той пристъпи до масата, носейки малък сребърен поднос в ръка, върху който имаше сгънат лист хартия. — Ако позволите, милорд. Току-що пристигнаха посетители. Лейди Ифигения Уинтърботъм и нейният братовчед лорд Реджиналд Касълторп биха искали да направят официална визита.

Себастиано ми хвърли въпросителен поглед и аз бързо кимнах. Лейди Ифигения! Това бе жената, отговорна за съдържанието на дрешника ми. Умирах от любопитство да се запозная с нея.

— Заведете посетителите в салона за приеми, мистър Фицджон — помоли Себастиано. — Ние веднага ще се присъединим.

Салонът за приеми представляваше голямо помещение, цялото в синьо и златно, с елегантни извити копринени фотьойли и внушителна мраморна камина. Три високи прозореца разкриваха гледка към една типична английска градина, наподобяваща парк, която все още не бях разгледала. Успях да й хвърля само един бегъл поглед, тъй като посетителите ни погълнаха цялото ми внимание. Лейди Ифигения бе направо изумително красива с гъстите си мигли, виолетовосините си очи и гарвановочерните къдрици, които бяха оформени в модерна къса прическа и по такъв елегантно разрошен начин извираха изпод закрепената й на една страна шапчица, че бе невъзможно да се дължи на вятъра. Усмивката й бе широка и така блестяща, че човек несъзнателно й отвръщаше. Слабото й, но на правилните места закръглено тяло бе облечено с чудно хубава лавандуловосиня дневна рокля с перлени копчета. Също така носеше и ръкавици в същата тоналност, които тъкмо сваляше.