Обвинена в убийство
- Автор: Хименес Марк
- Серия: Скот Фени #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978954769-2428
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Обвинена в убийство». Краткое содержание книги:
— А как пазаруваше?
— Трей ми даваше пари.
— По колко ти даваше на едно излизане?
— По хиляда, понякога повече.
— Кеш ли?
— Да.
— И ти какво си купуваше?
— Акции и облигации, ха-ха! — Тя повдигна рамене. — Дрехи и бижута, разбира се, какво да си купувам?
— Предишния ден Трей беше ли ти оставил пари?
Ребека кимна.
— Той цял ден беше на тренировки в клуба. Каза ми да ида до Хюстън и да си купя нещо секси. Предполагам, че защото същата вечер се е канел да ми направи предложение.
— Какво си купи?
— Обичайното — еротично бельо, обувки.
— Откъде?
— От „Викториас Сикрет“ и „Джими Чу“… имат бутици в „Галерия“.
— Кога се върна вкъщи?
— Около шест. След което излязохме за вечеря.
— Ти включена ли си в завещанието му?
— Никога не съм го питала.
— Защо?
— Аз не му бях съпруга. — Ребека подаде на Скот някакъв плик. — Ето писмото от адвоката на Тери Ролинс.
Скоти извади писмото и го зачете. Някакъв местен адвокат на име Мелвин Бърк представляваше наследниците на Трей Ролинс. При смъртта си Трей нямал завещание, което означавало, че законен наследник на цялото му имущество е неговата сестра Тери Ролинс, единствената му жива роднина. Всичко, което Трей притежавал приживе, сега било нейно. Ребека нямало да получи нищо. С писмото Мелвин Бърк й нареждаше да не влиза по никакъв повод в къщата и да не изнася нищо от нея. Освен това я уведомяваше, че не е поканена на опелото на Трей и няма да бъде допусната в църквата.
— Ти познаваш ли Мелвин Бърк?
Ребека поклати глава.
— Дори не знаех, че Тери има адвокат на острова.
Карин продължи да я разпитва:
— Следователно ти не си имала никаква финансова изгода от смъртта на Трей?
— Изгода? Та аз сега нямам нищо! Нямам нито дом, нито кола, пари… дрехи, бижута… нищо!
— Имаш дете, което още те обича.
Двете жени се изгледаха като боксьори, които се преценяват преди схватка. Накрая Ребека извърна глава към Скот, сякаш се надяваше да я защити. Той не можеше. Беше готов да я защитава по обвиненията в убийство, но не и че е изоставила детето си. Тя въздъхна и отново насочи вниманието си към своята бременна инквизиторка.
— Тази последна нощ двамата с Трей правихте ли секс?
— Карин!
Ребека отново погледна към Скот.
— Установяване на мотив — обясни той.
Тя въздъхна и каза:
— Да.
— Къде? — попита Карин.
— На плажа. Там не ходи никой, откакто връхлетя Айк.
— С какво беше облечена?
— С бельото, което си бях купила същия ден.
— По-точно?
— Бял копринен корсаж и прашки.
— Преоблече ли се, преди да си легнеш?
— Не. Защо?
— Неговото ДНК е доказателство за секса.
— Полицията ми взе дрехите!
Карин кимна.
— Като веществени доказателства. Липсваше ли нещо ценно от къщата?
— Не знам, още на сутринта ме арестуваха. Оттогава не съм била там.
— Двамата с Трей цялата седмица ли прекарахте във вилата?
— Кацнахме предишната неделя вечер от Калифорния.
— Миналата седмица защо не е имал състезания?
— Току-що беше спечелил щатския турнир на Калифорния и искаше да си даде една седмица почивка преди Открития шампионат в Ню Йорк. Да се посъвземе, пък и да потренира. Това е голямо и отговорно състезание.
Скот прецени, че е чул достатъчно.
— Карин — обади се той, — искам от теб подробен график за действията на Трей и Ребека през този ден. Всяка вечер ще се събираме тук да обсъждаме напредъка и стратегиите.
После Скот се обърна към Боби, който наблюдаваше отстрани разпита.
— Хайде да тръгваме да се запознаем с врага.
10
Рекс Труит, окръжният прокурор на Галвестън, присви очи зад дебелите стъкла на очилата си и завърза една риболовна блесна на кордата. Изглеждаше доволен от себе си.
— Така релаксирам — каза той.
— С връзване на блесни ли? — попита Скот.
— С риболов.
— Имате късмет, че живеете на остров.
Прокурорът приличаше на Ърнест Хемингуей с диплома по право. Беше шейсет и три годишен едър мъж, който бе роден на този остров. Гъстата му непокорна коса и старателно подстриганата брада се белееха на червендалестото лице, свидетелстващо за дълъг живот, прекаран под жаркото слънце на Галвестън, ако не се брояха седемте години в Остинския колеж и Юридическия факултет на Тексаския университет. Рекс Труит беше окръжен прокурор от двайсет и осем години и му оставаха още две до пенсия. Носеше бяла риза с къс ръкав и тъмносиня разхлабена вратовръзка; от джобчето на ризата му стърчаха две дебели пури. Сакото на светлия му раиран костюм беше на закачалката. Труит седеше зад бюрото на облицования с дъбова ламперия кабинет в съдебната палата на окръг Галвестън; върху бюрото, заринато с блесни, тежести и всякакви други рибарски такъми, имаше и две дебели черни папки. На двете странични стени висяха снимки на окръжния прокурор по време на голф и риболов, а зад гърба му беше монтирана триметрова препарирана риба тон. Окръжният прокурор имаше в екипа си двайсет и девет помощник окръжни прокурори, четирима следователи и двайсет и пет души технически персонал, като цялата тази законоприлагаща машина имаше задачата да издирва, разследва и изправя пред съд правонарушителите сред 285-хилядното население на окръг Галвестън, щата Тексас.