Друговремец
- Автор: Габалдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Историческая фантастика
Электронная книга - «Друговремец». Краткое содержание книги:
Без да разбира как, Клеър преминава през портал на времето и се озовава в центъра на конфликти и интриги, които не разбира и които застрашават живота й. Но също така попада на Джейми Фрейзър – галантен и образован шотландски боец, чийто живот се оказва в нейните ръце.
– Какво ще кажеш, Мърто? – попита Дугал похитителя ми. – Нещо не му връзва на Рупърт.
– Това не е доказателство – възрази нисък оплешивяващ мъж. – Не ѝ даде сребро. Не може да искаш някоя жена да пристане на Рупърт без много пари – предварително. – Останалите се разсмяха. Дугал обаче спря глъчката с рязък жест и кимна към вратата. Плешивецът, още ухилен, послушно се измъкна в нощта.
Мърто, който не се смееше, а ме оглеждаше начумерен, поклати глава и мазният кичур над челото му се залюля.
– Не – каза с тон на окончателност. – Не знам каква е, обаче си залагам най-хубавата риза, че не е проститутка. – Надявах се най-хубавата му риза да не е тази, която носеше, тъй като тя определено не си струваше облога.
– Ти ще знаеш, Мърто, достатъчно ги знаеш – пошегува се Рупърт, но Дугал го смълча с жест.
– После ще му мислим – безцеремонно отсече Дугал. – Имаме много път тази нощ, а и за Джейми трябва да се погрижим – не може да язди такъв.
Свих се в сенките край камината, с надеждата, че няма да ме забележат. Мърто ме бе развързал, преди да ме въведе в къщурката. Може би можех да им се изплъзна в суматохата. Бяха насочили вниманието си към един младеж на табуретка в ъгъла. Почти не бе проявил интерес към вида ми и разпита, а, наклонил глава, стиснал дясното си рамо с лявата ръка, бавно се поклащаше напред-назад от болка.
Дугал внимателно отмести ръката му от раната. Друг от мъжете издърпа наметката на младежа – оцапаната с кал ленена риза отдолу беше прогизнала от кръв. Дребен мъж с гъст мустак приближи с нож иззад момчето и разряза ризата.
Ахнах заедно с неколцина от останалите. На рамото имаше дълбока и нащърбена рана, ала по-шокираща бе самата става. Отстрани се виждаше страховита издутина, а ръката висеше под невъзможен ъгъл.
Дугал изсумтя.
– Ммхф. Измъкнала се е – горкият. – Младежът вдигна поглед за пръв път. Макар и изопнати от болка и скрити зад наболата рижа брада, чертите му издаваха сила и благ характер.
– Паднах си на ръката, когато изстрелът ме свали от коня. Направо с цялата си тежест се изръсих, и прас!, замина.
– Прас, я. – Мустакатият – по речта му личеше, че е образован – опипваше рамото му, а младежът правеше болезнени гримаси. – Раната нищо не е. Мускетната сачма е преминала през мускула. – Мъжът взе мръсно парче плат от масата и попи кръвта. – Но не знам какво да правя с изместването. Ще ни трябва целител. Не можеш да яздиш така, нали Джейми, моето момче?
„Мускетна сачма? – недоумявах аз. – Целител?“
Младежът поклати глава пребледнял.
– И като не мърдам, боли. На кон няма да мога изобщо. – Стисна очи и здраво прехапа долната си устна.
Мърто заговори нетърпеливо:
– Ама не можем и да го оставим, нали? Омарите не ги бива много да ни дирят в тъмното, но рано или късно ще намерят това място, със или без кепенци. А Джейми няма да мине за краварче, целият надупчен така.
– Не го мисли – простичко отвърна Дугал. – Нямам намерение да го оставям.
Мустакатият въздъхна.
– Няма какво да се прави, значи. Ще опитаме да наместим ставата. Мърто, ти и Рупърт го дръжте. Аз ще пробвам.
Наблюдавах съчувствено, докато се опитваше да натисне ръката нагоре, хванал я за китката и лакътя. Не го правеше както трябва и болката сигурно беше чудовищна. Младежът се изпоти, ала издаде само лек стон. Ненадейно се отпусна напред и двамата, които го държаха, трябваше да го хванат по-здраво, за да не се катурне на пода.
Единият отвори кожена манерка и я поднесе до устните му. Смрадта на силен алкохол достигна дори до моя ъгъл. Младежът се задави и закашля, но преглътна. По остатъците от ризата му покапаха кехлибарени капки.
– Да пробваме още веднъж, моето момче? – попита плешивият. – Или може Рупърт да опита – предложи, като се обърна към тантурестия чернобрад негодник.
Рупърт се възползва от поканата и разкърши ръце, сякаш се готвеше да хвърля дялан кол3, сграбчи китката на младежа, очевидно с намерението да намести рамото му с груба сила. Очевидно щеше да му счупи ръката като дръжка на метла.
– Да не си посмял! – Всяка мисъл за бягство бе надвита от професионално възмущение и закрачих напред, без да обръщам внимание на стреснатите мъже край себе си.