Мрак
- Автор: Флинн Джиллиан
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-267-9
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мрак». Краткое содержание книги:
Вече и филм с участието на Шарлийз Терон.
Брилянтен разказвач с усет към детайла, Джилиан Флин надхвърля границите на жанра.
Либи Дей е едва на седем години, когато пред очите й брутално убиват майка й и двете й сестри. В хода на разследването тя свидетелства срещу брат си, Бен, който се озовава зад решетките с доживотна присъда. Четвърт век по-късно с Либи се свързва любителския Клуб на следователите — тайно общество, разследващо печално известни престъпления. Според тях Бен е невинен, а истинският убиец е все още на свобода. Либи е потресена от техните твърдения. Объркана, тя поставя под съмнение какво точно е видяла… или по-скоро не е видяла в нощта на трагедията. Завръщането й на местопрестъплението отприщва спомени, които дават неочакван поглед към случилото се. А истината е шокираща…
Джилиан Флин отново демонстрира своя деликатен хаплив стил. Брилянтен разказвач с усет към детайла, тя надхвърля границите на жанра. С драматични персонажи и поразяващи разкрития, „Мрак“ спокойно може да се съпостави с бестселъра на Капоти — „Хладнокръвно“!
Когато истината изплува, дори и най-заклетите привърженици на този жанр ще онемеят.
Представата не беше пълна — Бен умишлено пропускаше една много плашеща подробност, напълно заличаваше някои реалности. Това не можеше да е добър знак. Означаваше, че цялото нещо е мечтание. Той беше идиотско хлапе, което не можеше да има дори нещо дребно като скапан апартамент в Уичита. Не можеше да притежава дори нещо толкова мъничко. Усети прилив на позната ярост. Животът му беше дълга поредица отрицания, които го дебнеха.
Унищожение. Отново си представи брадви, оръжия, окървавени тела, размазани на земята. Писъците отстъпиха място на степания и на птичи песни. Искаше му се още да кърви.
Либи Дей
Сега
Като малка живях при втората братовчедка на Ранър в Холком, Канзас, за около пет месеца, докато горката леля Даян се възстанови след твърде бясната ми дванайсета година. Не помня много от онези пет месеца, освен че предприехме класическото пътуване до Додж Сити, за да научим за Уайът Ърп. Очаквахме да видим пушки, бизони, леки жени. А вместо това двайсетина деца се побутвахме, влачехме се в поредица от тесни стаички и разглеждахме архиви, като целия ни ден мина сред прашинки и мрънкане. Самият Ърп не ми направи никакво впечатление, обаче адски ми харесаха онези злодеи от Дивия запад, техните завити мустаци, прегърбени рамене и очи, които проблясваха като никел. Винаги описват човека извън закона като „лъжец и крадец“. А там, в една от онези стаи, които миришеха на застояло, докато служителят разказваше монотонно за изкуството на архивирането, аз се утешавах с бодрата мисъл, че съм срещнала свой спътник. Защото си помислих: „Това съм аз“.
Аз съм лъжкиня и крадла. Не ме пускайте в къщата си, а ако го направите, не ме оставяйте сама. Вземам разни неща. Току-виж сте ме спипали с перления си наниз в алчните ми ръчички, а аз ще ви кажа, че приличат на перлите на мама и ми се е приискало да ги докосна само за секунда, обаче съжалявам и просто не знам какво ме е прихванало.
Майка ми притежаваше бижута, от които кожата й позеленяваше, но вие няма откъде да го знаете. Аз обаче въпреки това ще отмъкна перлите, когато не ме гледате.
Крада бикини, пръстени, дискове с музика, книги, обувки, айподи, часовници. Отивам на парти в нечий дом — нямам приятели, но хората ме канят на разни места — и се връщам с няколко ризи под пуловера, с няколко хубави червила в джоба и с парите в брой, които съм открила в една-две чанти. Понякога вземам и чантата, ако хората са достатъчно пияни. Просто я премятам през рамо и си тръгвам. Изписани с рецепта хапчета, парфюми, копчета, химикалки. Храна. Имам манерка, която нечий дядо донесъл от Втората световна война, притежавам игла за вратовръзка на „Фи Бета Капа“, заслужена от любимия чичо на някакъв тип. Имам стара сгъваема калаена чаша, която не помня кога съм откраднала — от толкова отдавна я притежавам. Преструвам се, че открай време е в семейството.
Непосилно ми е да гледам действителните притежания на семейството си, онези кашони под стълбите. Повече ми харесват вещите на други хора. Те пазят тяхната история.