Фурията на курсора

— Тук да дойдат марати? — попита той.

— Опитът показва, че е възможно да оцелеят тук — отвърна сухо тя.

Тави изсумтя.

— Мислех, че Хашат е нужна на Дорога, за да държи всичко под контрол у дома.

— Може би — каза Кайтай. — Но нали на теб не ти трябва цял клан. Един или два отряда ездачи ще са напълно достатъчни за твоите нужди. Могат да бъдат привлечени по-големи сили, ако е необходимо да се обезпечи стабилността на твоята луда Империя, алеранецо. Редът в Алера означава за маратите също толкова много, колкото и нашата стабилност за вас.

— Достатъчно справедливо.

— А сътрудничеството между твоя народ и моя, дори в малък мащаб, може да послужи като важна стъпка за укрепване на нашето приятелство.

— Може да се получи — съгласи се той. — Нека да го обмисля. И ще говоря с Първия лорд.

— И това ще спаси животи, който иначе би трябвало да пожертваш.

Това трябва да се направи, помисли си Тави. Но после прозрението го удари и той вдигна вежди, наведе глава към Кайтай и се ухили.

— Правиш го само за да можеш по-често да яздиш коне.

Кайтай го награди с надменен поглед.

— Аз исках кон. А получих теб, алеранецо. Трябва да се възползвам максимално от това.

Тави пристъпи към нея и нежно я бутна към стената, след което я притисна с тялото си и я целуна. Дишането на момичето-марат се ускори и тя се разтвори в целувка, ръцете й се вдигнаха, докосваха го, тялото й се раздвижи с бавно, вълнуващо напрежение плътно под него.

Тави изпусна слабо ръмжене, когато целувката го накара да пламне от желание. Той пъхна ръце под края на туниката и ги плъзна по нежната, пареща кожа на талията и гърба.

— Може би ще пробваме ваната?

Тя прекъсна целувката, само за да каже:

— Тук. Сега. Ваната после.

После тя сграбчи с две ръце туниката му, скосените й зелени очи бяха страстни и диви, и го издърпа към спалнята.

Тави спря на прага и изпъшка.

— Чакай.

Гледайки в очите на Кайтай, Тави си помисли за гладна лъвица, която се готви да скочи, бедрата й се полюляваха, прилепнали към него, но тя спря в очакване.

— Лампата — въздъхна Тави. — Докато свети, часовите знаят, че съм на разположение, и ще пускат посетители.

Очите на Кайтай се присвиха.

— И?

— И има много малко неща, които мога да направя по въпроса. Трябва да отида да намеря Макс или някой друг.

— Защо?

— Защото не мога просто да кажа на светлината да изгасне.

Стаята потъна в мрак.

От шока Тави седна на пода.

Стоеше така и изпитваше странно, трептящо чувство в стомаха, а по главата сякаш тичаха множество малки остри крачета. Усети как космите по ръцете му настръхват.

— Алеранецо? — прошепна Кайтай, гласът й беше нисък, почти благоговеен.