Мъглите на Авалон (Том 2)
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мъглите на Авалон (Том 2)». Краткое содержание книги:
Гуидиън се изсмя.
— Лека служба, повелителю — в оборите ни са останали само няколко коня. Най-добрите жребци от твоите конюшни заминаха заедно с рицарите на Кръглата маса — кой знае дали пък някой от конете няма да намери този Граал, който всички търсят?
— Тихо, тихо — каза Гуенхвифар. — Не бива да се подиграваш на благородната им мисия.
— А защо не, лельо? Свещениците все говорят, че ние сме Божие стадо — ами след като една овца може да дири божественото присъствие, защо пък един кон да не може — доколкото ми е известно, конете са доста по-интелигентни. Може би по-благородното животно ще се окаже по-достойно да се добере до целта. Дори старият боен кон рано или късно започва да дири душевен покой — както казват, лъвът да лежи до агнето и да не мисли за вечеря.
Артур се позасмя притеснен.
— Защо са ни вече бойните коне? След Маунт Бадон, слава Богу, в земите ни владее мир…
— Като изключим Луций — вметна Гуидиън. — Едно нещо научих в този живот — мирът никога не е траен. Корабите с драконови глави, натоварени с диви северняци, отново пристават на бреговете ни, а когато хората повикат на помощ легионите на Артур, им се казва, че рицарите на Кръглата маса са потеглили на път, за да постигнат душевен покой и съвършенство. И после хората се обръщат към саксонските крале от Южното крайбрежие. Но несъмнено, когато това прословуто търсене завърши, народът пак ще се обърне към Артур и Камелот — и тогава може да разберем колко ни липсват бойни коне. Ланселет е толкова зает с търсенето на Граала и всякакви други подвизи, че не му остава много време да се занимава с кралската конюшня.
— Е, нали ти казах, че искам ти да заемеш мястото му — каза Артур. Гуенхвифар забеляза стреснато, че тонът му е по старчески раздразнителен — нямаше в него някогашната сила. — Като капитан на конницата имаш право да купуваш коне от мое име. Ланселет често се срещаше с търговци на коне, които идеха някъде от юг, от страна оттатък Бретан…
— Тъй ще сторя и аз — каза Гуидиън. — Испанските коне нямат равни на себе си, но сега, господарю, има още по-добри. Те идват от по-далеч — самите испанци купуват коне от Африка — от някаква пустинна страна там. А сега сарацините нахлуват и в Испания — това го чух от онзи млад рицар — сарацин, Паломидес, който ни гостува известно време, а после продължи към саксонците, за да търси и там приключения. Тъй като не беше християнин, му се стори странно, че всички рицари са хукнали подир Граала, когато страната е пред война.
— Спомням си, че разговарях с Паломидес — прекъсна го Артур. — Имаше меч от испанска стомана, и то такъв, който и аз бих носил с радост, макар че Екскалибур според мен си остава ненадминат. Няма в нашата страна такива остриета — неговият меч режеше като бръснач. Радвам се, че никога не съм се изправял срещу такова острие на турнирите. Северняците носят огромни бойни брадви, но техните оръжия са по-недодялани и от саксонските.
— Но северняците се сражават по-яростно — каза Гуидиън. — Изпадат в някаква бойна лудост и се хвърлят в сражението дори без щитове — както съм чувал, че правели на времето племената от Лотиан. Не, кралю, можем да се порадваме на мира още известно време, но както сарацините започват да прегазват Испания, тъй и северняците ще нахлуят при нас, а и дивите ирландци. В края на краищата сигурно ще се окаже, че сарацините ще са от полза за Испания, както бе при нас със саксонците…
— Саксонците ни били от полза? — възкликна удивено Артур и загледа младия мъж. — Какви ги говориш, племеннико?
— Ето какво имам предвид, господарю Артур. Когато римляните напуснали Британия, ние сме останали изолирани, на края на света, само с полудивите племена от народа на Древните. Войната със саксонците ни принуди да излезем извън границите на земите си. Наложи ни се да търгуваме с Долна Британия и Испания, и с други страни от Юга, купувахме оръжия и коне, градихме нови крепости — ами ето твоят Камелот доказва това, което говоря. Да не говорим пък за странстванията на свещениците, които отидоха при дивите саксонци и ги превърнаха от обрасли с косми диваци, кланящи се на варварските си богове, в цивилизовани хора със свои градове, които също търгуват със света, имат цивилизовани крале, които са твои васали. Та нали точно това е очаквала тази земя? Вече имаме манастири, населени с учени мъже, които пишат книги, и какво ли още не… Без войните със саксонците, господарю Артур, кралството на Утър би било забравено от света, както по времето на Максимус.
Артур забеляза поразвеселен:
— Ти сигурно си на мнение, че двадесетина години непрекъснат мир представляват опасност за Камелот, и че ни трябват отново войни и битки, за да ни свържат по-тясно с външния свят? Личи ти, че не си воин, млади човече. Моите представи за войната не са толкова романтични.