Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
— За Ричард Морган ли ме питаш?
— Да, за Морган. Майор Рос ме уверяваше, че съм щял да спечеля много с него, но аз не съм сигурен. Днес сутринта този тип има наглостта да ми възразява — заяви ми направо в очите, че не съм разбирал какво правя!
— Да, Морган е способен на това, няма да се поколебае да ти го заяви, но не защото е нагъл или непокорен. Беше на „Александър“ и помогна много за трюмната вода — не помниш ли, ти се качи на борда при нас малко преди да пристигнем в Рио? Та тогава Морган заяви без недомлъвки, че ще ни оправят само верижни помпи.
— Небивалици! — сопна се Кинг и замига изумен. — Пълни глупости! Не Морган, а аз препоръчах верижните помпи!
— Точно така, препоръча ги и ти, но Морган го стори преди теб. Ако Морган не бе убедил майор Рос и главния лекар Уайт, че трябва да се вземат спешни мерки, теб изобщо нямаше да те викат на „Александър“ — заяви храбро Стивън.
— Да де, така си е. Това обаче не променя факта, че тая заран Морган превиши правата си — продължи да повтаря вироглаво Кинг. — Виж го ти него, да ме критикува! Трябваше да наредя да му бият няколко камшика.
— Нима ще наредиш да бият с камшик един полезен, работлив човек само защото има глава на раменете си? — изуми се Стивън, след това се облегна и отказа портвайн. Пийнеше ли още една чашка, и щеше да го хване. — Знаеш, Кинг, че има глава на раменете си. Не те е засегнал нарочно — просто държи на работата си. Иска да му спори повече — взе да убеждава Донован командващия.
Той обаче още не бе сигурен, че каторжникът не е проявил неподчинение.
— Защо си кривиш душата? Ами ако аз бях предложил промените? Всъщност от какво точно се оплаква Морган?
— Че никой не оглеждал трупите, преди да ги свалят при ямите, че никой не белел кората, че това трябвало да се прави веднага след като дърветата се отсечели, че секачите си пилеели времето да мъкнат негодния дървен материал при купчината дърва за огрев, от какво ли не!
„Хайде, пийни, лейтенант Кинг, пийни си още!“ Стивън не каза нищо, а началникът му наистина отпи от портвайна. Сетне, една чаша вино по-късно, той протегна умолително ръка.
— Щеше ли да ме послушаш, Кинг, ако не Морган, а аз ти бях казал всичко това?
— Да де, но ти, Донован, не ми го каза.
— Не съм, понеже съм бил другаде, пък и ти си имаш човек, който отговаря за секачите — Морган! Добре ти го е казал и се е ръководел от едничката цел да има повече дървен материал. Защо, драги ми господине, искаш ездитният кон да тегли каруцата? Разполагаш с опитни, работливи секачи и дърводелци и както гледам, нямаш нищо против да се вслушваш в съветите на Нат Лукас. Е, Ричард Морган е същият като Нат Лукас. На твое място щях да използвам дарбата му. Присъдата му изтича след някакви си две години. Ако той хареса това място, ще имаш, както и при Нат Лукас, човек, на когото да се осланяш.
Стивън Донован реши, че е направил достатъчно по въпроса. Малко по малко от раздразнителността на Кинг не остана и следа, а той си имаше и много прекрасни качества. Жалко, че не обичаше каторжник да му казва, когато греши.
В края на ноември стана толкова влажно и задушно, че промениха работното време. Започваха по изгрев-слънце, работеха до седем и половина, сетне половин час закусваха, а в единайсет прекратяваха работа, за да продължат чак в два и половина и да приключат на смрачаване. Прибраха и първата реколта от четирите декара, засети с ечемик, който въпреки гъсениците и плъховете никак не беше малко, после ожънаха и пшеницата стига да се справеха с вредителите, тази великолепна почва щеше да ражда всичко.
Мъничките червени сливи — казваха се гуава, — вече бяха узрели и бяха толкова вкусни, че хората едвам устояваха на изкушението да си хапнат до насита; лекарят Джеймисън вдигна ръце и оповести на чревоугодниците, че никой — бил той заточеник или свободен човек, няма да бъде освобождаван от работа заради стомашни разстройства. Бананите също бяха узрели. Ловяха и риба, за която Ричард направо умираше. Ала малцина от другарите му обичаха риба, така че за него оставаше повечко. Беше установил, че рибата се запазва още един ден, ако я пуснеш в студена солена вода на сянка, затова на другия ден преотстъпваше на драго сърце дажбата си осолено месо на някого, който ненавиждаше риба. А тя беше невероятно вкусна — да си оближеш пръстите! Ставаше за печене и можеше да се изяде цялата без ситните костици. По рибата си падаха и акулите, четирийсеткилограмовите грозни чудовища, които се спотайваха сред рифовете, и местното рибарче, понякога дълго цели два и половина метра. Само едно беше лошо: рибата си беше своенравна, в някои дни плоскодънката се връщаше със стотина парчета, друг път обаче не хващаше нищо.