Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
Всичко по пътя му изглеждаше все по-странно. Не се наложи да внимава, когато наближи Потока на Тибит, защото наоколо нямаше жива душа. Всички къщи бяха здраво заключени. Потърси датата в съзнанието си, но още беше рано за празника на лятното слънцестоене. Сигурно са ги извикали с Огромния рог.
Огромният рог се намираше в Градски площад и го надуваха при опасност. С него даваха напътствия, така че тези, които се намираха най-близо, да дойдат на помощ, за да потърсят оцелели или да построят нещо наново, стига да беше възможно. В такъв случай хората заключваха добитъка и потегляха, понякога се прибираха чак на другия ден.
Защитения знаеше, че е осъдил хората около себе си прекалено строго, когато напусна дома си. Те не бяха по-различни от тези в Хралупата на дърваря или което и да е друго село сред десетките му познати. Народът от Потока на Тибит едва ли щеше да се изправи срещу ядроните като красианците, но се съпротивляваше по свой начин – събираха се отново и отново и затвърждаваха връзката си един с друг. Когато се караха, то бе за дреболии. Никой в Потока на Тибит не би оставил съседа си гладен или без убежище, както често се случваше в Свободните градове.
Защитения подуши въздуха и огледа небето, но нямаше следи от пушек – най-сигурният знак, че е имало нападение. Наостри уши, ала не чу нищо, което да го насочи. Полута се за кратко и се отправи по пътя за Градски площад. Там някой щеше да му разкаже за атаката.
Почти се бе стъмнило, когато наближи Градски площад, и до ушите му стигна жуженето на стотици гласове. Успокои се, защото вече знаеше, че страховете му са били неоснователни, но се зачуди по какъв ли повод са се събрали всички от Потока на Тибит, за да прекарат нощта в Градски площад. Да не би най-накрая да се омъжваше някоя от дъщерите на Шопара?
Улиците бяха пусти, ала, изглежда, целият Поток на Тибит, се бе събрал. По всички веранди, врати и прозорци с изглед към площада имаше скупчени хора. Някои, като постовчаните, си бяха нарисували кръгове и стояха настрана от останалите, хванали каноните си и мълвейки молитви. Те се отличаваха явно от хората от Хълма на Богин, които се прегръщаха и плачеха. Сред тях видя и сестрата на Рена, Бени, която се бе уловила за Люсик Богин.
Проследи погледите им до средата на площада, където красива млада жена бе вързана на кол, забит в земята.
А слънцето залязваше.
* * *
Само след миг Защитения разпозна Рена Танър. Може би защото си бе мислил за нея или защото току-що бе видял сестра ѝ – просто не можеше дори след толкова много време да сбърка кръглото лице на Рена, както и дългата ѝ кестенява коса, която падаше почти до кръста.
Тя се беше отпуснала безсилно, провесена на въжетата около ръцете и гърдите си. Очите ѝ бяха отворени, но погледът ѝ блуждаеше в нищото.
– Какво, по ядроните, става тук? – изрева той и удари с пети хълбоците на Здрачен танцьор.
Огромният жребец се хвърли към площада, изривайки пръст-та под копитата си, и се вдигна на задни крака пред потресената публика. Площадът бе осветен от бледата, мъждукаща светлина на факлите и фенерите, а небето над тях беше тъмнолилаво. Ядроните щяха да изскочат всеки момент.
Защитения се хвърли от коня си, изтича при Рена и започна да я развързва. Към него пристъпи старец и размаха голям ловджийс-ки нож с изцапано острие. С острото си обоняние Защитения долови миризмата на съсирена кръв и в следващия момент разпозна Радък Закона, говорителя на Рибарска дупка.
– Не се меси, където не ти е работа, вестоносецо! – извика Закона и насочи оръжието към него. – Това момиче уби мой роднина, както и собствения си баща, и затова искаме да я видим изядрена!
Защитения погледна потресен Рена и всичко като плесница се навърза в съзнанието му. Игрите на женитба, които Бени и Рена искаха да играят с него на сеновала, игри, които бяха научили, гледайки Илейн и баща си. Тайната на Илейн, молбите ѝ към Джеф да я вземе със себе си. Среднощното пъшкане от стаята на Харл.
Спомените нахлуваха, но този път той ги разчиташе като голям човек, а не като наивно момче. Обзе го ужас, който бързо бе изместен от гняв. Посегна към Радък тъй внезапно, че говорителят не можа да реагира – улови го за китката и го преметна с хватка от шарусахк, поваляйки го на земята, а ножът изскочи от ръцете на Закона.
Защитения вдигна ножа, така че всички да го видят.
– Ако Рена Танър е убила баща си – извика той, – тогава, казвам ви, той си го е просел!
Понечи да пререже въжетата на Рена, но няколко рибарци начело с Гарик тръгнаха към него с харпуните си. Защитения заби окървавения нож в кола и се обърна, за да ги посрещне.