Пустинното копие

– Тези права – каза той и ѝ подаде томчето.

Лийша взе книгата като някой, който осъзнаваше стойността ѝ, и когато обърна тома, за да разгледа гръбчето му, Джардир си припомни, че тя беше дъщеря на книговезец. Тя избута паницата си настрана и разстла пред себе си кърпата, която бе лежала на коленете ѝ – чак тогава остави книгата на масата и я разлисти.

– Прекрасна е – каза тя след малко. – Но колкото и да ми се ще да науча езика, трябва да призная, че и дума не разбирам от него.

Тя затвори книгата и му я подаде обратно.

Джардир вдигна ръка, за да я спре.

– Задръжте я. Каква по-добра книга, върху която да се учите? Може би ще откриете, че истините в нея са по-близо до вашите вярвания, отколкото си мислите.

– О, не бих могла да я взема! – възрази Лийша. – Прекалено е ценна!

Джардир се засмя.

– Дадохте ми наметало, което може да се мери само с това на Каджи, но не искате да приемете книга с истините му? И друга мога да направя.

Лийша сведе поглед към книгата и пак вдигна очи към него.

– Сам сте я преписвали?

– Със собствената си кръв – отвърна Джардир, – през годините, докато учех в Шарик Хора.

Лийша се опули.

– Разбирам, че не е злато или скъпоценни камъни – каза Джардир. – Бих ви обсипал с тях, ако можех, но не съм донесъл на север такива дрънкулки. Това е най-ценното ми притежание, освен короната ми, копието и новото ми наметало. Надявам се, че ще го приемете, докато Абан уговори откупа ви с вашата майка.

– Откуп ли? – попита изненадано Лийша.

– Разбира се – рече Джардир. – Баща ви ми разреши да ви ухажвам, а майка ви ще се погрижи да определим подходяща цена. Не са ли ви казали?

– Не, по демоните, не са ми казали! – извика Лийша и се изправи така рязко, че столът зад нея изстърга по пода.

В същия миг всички се вдигнаха на крака. Джардир изпита внезапен страх. Беше я обидил, но тъй като не разбираше как точно, не можеше дори да ѝ се извини.

– Ядронски син! – извика гигантът и замахна с тежкия си юмрук през масата към Джардир.

Джардир не помнеше последния път, когато някой бе посмял да го нападне. Да бяха другаде, а не точно на масата на госпожица Лийша, той щеше да го убие само заради обидата, но си спомни ненавистта на Лийша към насилието и стори само най-нужното, за да се защити. Улови китката на Гаред и се извъртя, като по този начин го издърпа през масата и го преметна по гръб. С палеца на крака си притисна гърлото на гиганта, а с два пръста задържа едрата му като дънер китка и въпреки че Гаред се мяташе, той беше притиснат здраво към земята, напълно безпомощен, а лицето му почервеняваше все повече с всяка изминала секунда.

– Разговаряха по-високопоставени от теб, шарум – каза Джар-дир. – Търпях безкрайната ти грубост само от уважение към госпожица Лийша, но ако отново опиташ да ме докоснеш и с пръст, ще ти откъсна ръката.

Джардир дръпна леко и Гаред изрева от болка. Всички поглед-наха Лийша, за да разберат как да реагират.